Храносмилателна система

Храносмилането е процес на механично и химично обработване на храната. Механичното храносмилане е раздробяване на храната на по-малки съставни части. Химичното храносмилане е разграждане на хранителните вещества до вещества с по-малки молекули, които могат да преминат през клетъчните мембрани.
Храносмилателните органи са устна кухина, гълтач, хранопровод, стомах, тънко и дебело черво. Те са кухи органи, които изграждат храносмилателен канал с дължина 8 – 9 m. Стените им имат три слоя: вътрешен – лигавица, среден – от гладка мускулатура, и  външен – от съединителна  тъкан. 

Лигавицата на храносмилателните органи е покрита с епител и има многобройни малки жлези. Те отделят слуз, която улеснява придвижването на храната и предпазва лигавицата от химични вещества и механични увреждания. Мускулният слой периодично се съкращава и отпуска. Тези движения се означават като перисталтика. Чрез тях храносмилателните сокове се смесват с храната и я придвижват към края на храносмилателния канал. Външната обвивка на храносмилателните органи в коремната кухина се нарича перитонеум. Тя е тънка ципа, която им служи за опора.
Храносмилателните жлези са два вида: големи – слюнчени, черен дроб и задстомашна жлеза, и малки – в стените на устната кухина, стомаха и тънкото черво. Те секретират храносмилателни сокове: слюнка, стомашен сок, чревен сок, жлъчка и сок от задстомашната жлеза. Храносмилателните сокове съдържат ензими, които регулират процесите на разграждане на хранителните вещества. Ензимите са биокатализатори – вещества, които ускоряват химичните реакции в организма. Без тяхното действие не може да протече нито една химична реакция в тялото.