Сетивни системи

Човек непрекъснато получава информация от околната среда и процесите в организма, като изпитва влиянието на различни дразнители – светлина, звук, топлина, студ, химични вещества. Тази информация се възприема и обработва от структури, наречени сетивни системи (анализатори).

Всеки анализатор се състои от три отдела – периферен, свързващ и централен.
Периферният отдел е представен от различни рецептори. Едни от тях са прости нервни окончания, а други – специализирани клетки със сложно устройство. Рецепторите са разположени на различни места в тялото и са така устроени, че възприемат само определен дразнител, например мирис, звук, допир, болка.
Свързващият отдел включва сетивни нерви и неврони в ЦНС. Те предават дразненията под формата на нервни импулси от рецепторите до кората на крайния мозък.
Централният отдел е зона в кората на крайния мозък, в която се извършва анализ на получената информация. Импулсите, достигнали до нея, предизвикват съответни усещания и човек получава информация за предметите и явленията в околната среда. И така – периферният отдел на всеки анализатор възприема информация, свързващият отдел я провежда под формата на нервни импулси до централния отдел, а той я анализира.

Специализираните рецепторни клетки на периферния отдел заедно с някои допълнителни структури, които спомагат за по-пълното възприемане на дразненията, образуват сетивни органи. Сетивните органи на човека са очи, уши, кожа, език и нос.
При продължително дразнене на рецепторите с един и същ дразнител те престават да реагират – настъпва привикване, наречено адаптация. След известен период на покой дейността на рецепторите се възстановява.