Система за общата сетивност.
Вкусова и обонятелна сетивна
система

Системата за общата сетивност възприема дразнения от околната среда и от вътрешността на тялото. Чрез нея се определят свойствата на предметите и състоянието на мускулите, ставите и вътрешните органи. Общата сетивност е повърхностна и дълбока. Повърхностна сетивност имат кожата и лигавиците, а дълбока – двигателният апарат и вътрешните органи. Системата за обща сетивност се състои от:
1. рецептори;
2. сетивен нервен път (гръбначномозъчни и черепномозъчни сетивни нерви) и
3. сетивна зона в мозъчната кора.

Повърхностната сетивност осигурява информация за температурата на предметите, тяхната форма, големина и повърхност (грапавост, твърдост, еластичност). Това става чрез рецептори за механични въздействия, разположени в кожата и лигавиците. Те регистрират допир и натиск, болка, топло и студено (фиг. 1). Частите на тялото имат различна чувствителност към дразнителите, тъй като рецепторите са разположени неравномерно. Те са в по-големи количества по кожата на дланите и пръстите на ръцете, по езика и устните.

Дълбоката сетивност осигурява усещане за разпъване и подуване, като много често това усещане граничи или пре­ми­на­ва в болка. Рецепторите са разположени във вътрешните органи и са рецептори за химични и механични дразнения, температура и болка. Причина за болката могат да бъдат всякакви въздействия, които увреждат тъканите – химично дразнене при възпалителни процеси, недостатъчен приток на кръв към органите (сърце), спазъм на мускулатурата на вътрешни органи (колики и контракции), раздуване на вътрешен орган (стомах, черва, пикочен мехур). За разлика от механо- и терморецепторите рецепторите за болка не се адаптират към дразнителите (фиг. 2).

Вкусът и миризмата се възприемат съответно от вкусовия и обонятелния анализатор, които са тясно свързани помежду си (фиг. 3). Те имат голямо значение, тъй като възприемането на вкус и мирис помага на човека да отличава доб­ро­ка­чест­ве­на­та от развалената храна и да усеща някои вредни вещества във въздуха. Вкусовите и обонятелните рецептори се дразнят от химични вещества – те са химиорецептори и реагират на различни молекули само когато влизат в ди­рек­тен контакт с тях. В сравнение с другите сетивни системи вкусовият и обонятелният анализатор се адаптират по-лесно при продължително действащ дразнител.

При обикновено дишане само малка част от въздуха достига до обонятелните клетки, затова при помирисване човек прави къси и резки вдишвания (фиг. 4).

Много храни и напитки възбуждат повече обонятелния, отколкото вкусовия анализатор.

Устройство. Вкусовият анализатор е съставен от:
1. вкусови рецептори;
2. сетивни нерви и
3. вкусова зона в кората на крайния мозък.
Рецепторните клетки са групирани по 20 – 30 и се намират във вкусовите луковици на езика. Те от своя страна са разположени в малки изпъкналости на повърхността на езика, наречени вкусови брадавици (папили).

Възникване на вкусово усещане. За да предизвикат вкусово дразнене, веществата трябва да са разтворени в течност. Когато се сдъвкват сухи храни, най-често слюнката играе ролята на разтворител. Веществата възбуждат вкусовите ре­цеп­то­ри и възникналите нервни импулси се пренасят до вкусовата зона на мозъчната кора, където постъпилата ин­фор­ма­ция се анализира. Човекът различава 4 основни вкуса – сладко, кисело, горчиво и солено. Всички останали вкусови усещания са комбинация от тях. Отделните части на езика имат нееднакво разпределение на рецепторите и поради то­ва реагират различно на вкусовите дразнения (фиг. 6). При повече от един вид едновременни дразнения вкусът може да бъде смесен – например кисело и солено. Вкусовите усещания се влияят от различни миризми и от тем­пе­ра­ту­ра­та на приетата храна. Горещите и студените храни и напитки имат по-слаб вкус.

Устройство. Обонятелният анализатор се състои от:
1. обонятелни рецептори;
2. обонятелен нерв и
3. обонятелна зона в кората на крайния мозък (фиг. 7).
Рецепторните клетки се намират в обонятелния орган – нос. Те са удължени клетки, разположени в обонятелна област в лигавицата на носната кухина. В единия си край рецепторите имат по един аксон, а в другия край – многобройни реснички за възприемане на газообразни вещества. Аксоните на няколко клетки се групират в снопчета, които образуват обонятелния нерв.

Възникване на обонятелно усещане. Веществата, които предизвикват обонятелни усещания, са газообразни. При вдишване те влизат в контакт с рецепторите. Ноздрите се разширяват, въздушната струя се отправя нагоре към обонятелната област и молекулите на миришещите вещества възбуждат рецепторните клетки. Възникват нервни импулси, които преминават по обонятелния път и достигат до обонятелната зона в крайния мозък