Оказване на долекарска помощ при травми на кожата (изгаряния, ухапвания), ужилвания и др. (Практически дейности)

    Травмите на кожата (ра­ни) са на­ра­ня­ва­ния, при ко­и­то е на­ру­ше­на це­лост­та на ко­жа­та. В за­ви­си­мост от при­чи­ни­те ра­ни­те са по­рез­ни, кон­туз­ни, ра­ни от из­га­ря­не, из­мръз­ва­не, ухап­ва­не и др. При трав­ми­те се на­блю­да­ва по­не един от след­ни­те приз­на­ци: бол­ка, кръ­во­те­че­ние, ув­реж­да­не на тъ­ка­ни, ин­фек­ция и на­ру­ше­ние на функ­ци­я­та на ув­ре­де­ни­те тъ­ка­ни и ор­га­ни.

 

    Адек­ват­ни­те и на­вре­мен­ни гри­жи за ув­ре­де­на­та ко­жа оси­гу­ря­ва въз­ста­но­вя­ва­не­то ѝ и пре­дот­вра­тя­ва раз­ви­ти­е­то на ин­фек­ции.

    Видеото показва зарастване на ра­на след до­ба­вя­не на сти­му­лант към сре­д­ата по вре­ме на об­ра­зу­ва­не­то на мик­ро­тъ­кан (кле­тъч­на кул­ту­ра).

Sakar M, Eyckmans J, Pieters R, Eberli D, Nelson B, Chen C, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Цели на практическите дейности

    1. Развиване на умения за опи­са­ние и раз­поз­на­ва­не на раз­лич­ни кож­ни трав­ми.
    2. Развиване на умения за оказ­ва­не на до­ле­кар­ска по­мощ при из­га­ря­ния, топ­ли­нен и слън­чев удар, из­мръз­ва­не, ухап­ва­не от от­ров­ни змии и кър­ле­жи, ужил­ва­не от пче­ли, оси, стър­ше­ли.

Уреди, инструменти и материали

    • ножица;
    • стерилни превръзки за повърхностни ра­ни (раз­лич­ни раз­ме­ри);
    • стерилен марлен компрес;
    • марлен бинт;
    • прикрепващ пластир за рани;
    • пластир за прикрепване на превръзка;
    • стерилни полиетиленови ръкавици;
    • дезинфекционен разтвор на вод­на ос­но­ва.

Изгаряния

    Едни от честите травми на ко­жа­та са из­га­ря­ни­я­та – тер­мич­ни и хи­ми­чес­ки.

    Термичните изгаряния са ув­реж­да­ния на тъ­ка­ни­те, при­чи­не­ни от ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра (над 70°С), при ко­я­то се по­лу­ча­ва из­га­ря­не с ме­ху­ри на ко­жа­та. Тер­мич­ни из­га­ря­ния се пре­диз­вик­ват от кон­такт с го­ре­щи по­върх­нос­ти, теч­нос­ти и па­ри, при екс­пло­зии, при кон­такт с елект­ри­чен ток.

    Според дълбочината на за­ся­га­не на ко­жа­та из­га­ря­ни­я­та се кла­си­фи­ци­рат в че­ти­ри сте­пе­ни:
    – първа степен – за­чер­вя­ва­не на ко­жа­та, съ­про­во­де­но с бол­ка, по­ду­ва­не (б);
    – втора степен – поява на бо­лез­не­ни ме­ху­ри (в);
    – трета степен – об­ра­зу­ва­не на стру­пеи, ра­ни, об­га­ря­не (г);
    – четвърта степен – овъг­ля­ва­не на ко­жа­та и на тъ­ка­ни­те под нея.

    Долекарска помощ

1. Облейте изгорелия учас­тък обил­но със сту­де­на те­ча­ща во­да за 15 – 20 min или по­то­пе­те мяс­то­то в чис­та во­да.
2. При изгаряния със за­чер­вя­ва­не на ко­жа­та из­мий­те със са­пун и на­не­се­те вър­ху ко­жа­та мех­лем.
3. При изгаряния с ме­ху­ри, ко­и­то не са раз­къ­са­ни, по­крий­те със сте­рил­на мар­ля и при­кре­пе­те с бинт.
4. При изгаряния с раз­къ­са­ни ме­ху­ри след про­дъл­жи­тел­но ох­лаж­да­не с те­ча­ща во­да по­крий­те за­сег­на­то­то мяс­то със сте­рил­на мар­ля, пре­вър­же­те с бинт.
5. Обадете се на Спеш­на по­мощ или съ­дейст­вай­те за тран­спор­ти­ра­не на по­стра­да­лия до бол­нич­но за­ве­де­ние.

    Химическите изгаряния са ув­реж­да­ния на тъ­ка­ни­те, ко­и­то се при­чи­ня­ват от дейст­ви­е­то на ки­се­ли­ни – стру­пеи, или ос­но­ви – по­ду­ва­не. Сте­пен­та на ув­реж­да­не за­ви­си от кон­цент­ра­ци­я­та на ве­щест­во­то и про­дъл­жи­тел­ност­та на кон­такт с не­го.
    Изгарянията, причинени от сяр­на ки­се­ли­на, са ка­фя­ви до чер­ни, от азот­на ки­се­ли­на – жъл­ти, а от сол­на ки­се­ли­на – си­ви.

    Долекарска помощ

1. Промийте засегнатия учас­тък обил­но с во­да в про­дъл­же­ние на 15 – 20 min.
2. Неутрализирайте химичния агент: ки­се­ли­ни­те – с 2,5% раз­твор на нат­ри­ев би­кар­бо­нат, ос­но­ви­те – с 1% раз­твор на оцет­на ки­се­ли­на.
3. Направете стерил­на пре­връз­ка с мар­ля и бинт.
4. Обадете се на Спеш­на по­мощ или съ­дейст­вай­те за тран­спор­ти­ра­не на по­стра­да­лия до бол­нич­но за­ве­де­ние

Запомнете!

    При горящи дрехи по­стра­да­ли­ят не би­ва да ти­ча, а тряб­ва да се тър­ка­ля по зе­мя­та!
    При използване на по­жа­ро­га­си­тел не го на­соч­вай­те към ли­це­то на по­стра­да­лия!
    Отстранявайте дре­хи­те вни­ма­тел­но – не къ­сай­те и не дър­пай­те дре­хи, ко­и­то са при­леп­на­ли към ко­жа­та! (Обяс­не­те за­що.)
    Не докосвайте изгорените учас­тъ­ци от тя­ло­то с пръс­ти, а из­полз­вай­те ръ­ка­ви­ци за ед­но­крат­на упот­ре­ба! (Обя­сне­те за­що.)

Ситуационна задача:

    Прибирате се от из­лет в пла­ни­на­та. По пъ­тя ста­ва­те сви­де­тел на по­жар, при ко­йто ваш при­я­тел е пре­тър­пял из­га­ря­ния – има бо­лез­не­ни ме­ху­ри по от­кри­ти­те час­ти на тя­ло­то – ръ­це­те и кра­ка­та до ко­ле­не­те.
• Каква долекарска по­мощ ще ока­же­те на при­я­те­ля си? Де­мон­стри­рай­те на ваш съ­у­че­ник.
• Какви ще бъдат след­ва­щи­те ви дейст­вия?

Топлинен и слънчев удар

    При продължително из­ла­га­не на слън­це в го­ре­щи дни чо­век мо­же да по­лу­чи слън­чев удар. При не­го по­то­от­де­ля­не­то е за­па­з­ено. Топ­ли­нен удар мо­же да се по­лу­чи при ра­бо­та в топ­ли и влаж­ни по­ме­ще­ния, при за­душ­но вре­ме и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха и на от­кри­то. Зат­руд­ня­ва се от­де­ля­не­то на топ­ли­на от ор­га­низ­ма към окол­на­та сре­да. Спи­ра от­де­ля­не­то на пот вслед­ствие на обез­вод­ня­ва­не.
    Това може да се слу­чи при уси­ле­на фи­зи­чес­ка ра­бо­та при пъ­лен сто­мах, упот­ре­ба на ал­ко­хол, но­се­не на де­бе­ли дре­хи, как­то и на­ли­чие на сър­деч­но­съ­до­во за­бо­ля­ва­не и зат­лъс­тя­ва­не.


    Симптомите на слън­чев и топ­ли­нен удар са гла­во­бо­лие, за­чер­вя­ва­не на ли­це­то, обил­но из­по­тя­ва­не, ус­ко­ре­но и зат­руд­не­но ди­ша­не, от­пад­на­лост, га­де­не или по­връ­ща­не, све­то­вър­теж и бу­че­не в уши­те. При по-теж­ки фор­ми на­стъп­ват за­гу­ба на съз­на­ни­е­то, ха­лю­ци­на­ции и гър­чо­ве.

    Долекарска помощ

1. Пренесете пострадалия на хлад­но, сен­чес­то и про­вет­ри­во мяс­то.
2. Поставете го в полуседнало по­ло­же­ние и раз­хла­бе­те дре­хи­те му.

3. Напръскайте пострадалия с во­да и по­ста­ве­те на че­ло­то му сту­ден ком­прес.
4. Поставете мокри кър­пи на ши­я­та, кит­ки­те и гле­зе­ни­те. Дай­те му да пие сту­де­на во­да и дру­ги ох­ла­де­ни и под­сла­де­ни на­пит­ки.
5. При загуба на съзнание, спи­ра­не на ди­ша­не­то и сър­деч­на­та дей­ност на­пра­ве­те из­куст­ве­но ди­ша­не.
6. Обадете се на Спеш­на по­мощ или съ­дейст­вай­те за тран­спор­ти­ра­не на по­стра­да­лия до бол­нич­но за­ве­де­ние.

Запомнете!

    Стойте на сянка, особено в обед­ни­те ча­со­ве!
    Носете шапка в града и полз­вай­те ча­дър на пла­жа!
    Носете памучни и леки дре­хи, пий­те по­ве­че теч­но­сти, из­бяг­вай­те фи­зи­чес­ко­то на­то­вар­ва­не, не стой­те на пла­жа меж­ду 11 и 14 ча­са!
    Ако бъде охладен на­вре­ме, чо­век въз­връ­ща нор­мал­ния си то­нус след 4 – 5 ча­са.

Измръзване

    Под действие на нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри на окол­на­та сре­да мо­гат да на­стъ­пят про­ме­ни в тъ­ка­ни­те – из­мръз­ва­не. Яв­ле­ни­е­то на об­що ох­лаж­да­не на ор­га­низ­ма – „бя­ла смърт“, про­ти­ча с по­ни­жа­ва­не на те­лес­на­та тем­пе­ра­ту­ра под 35°С и на­ру­ша­ва­не на жиз­не­ни­те функ­ции. По­стра­да­ли­ят е от­пус­нат, от­го­ва­ря бав­но, има олю­ля­ва­ща се по­ход­ка, пул­сът и ди­ша­не­то са за­ба­ве­ни. При про­дъл­жи­тел­но из­сту­дя­ва­не из­па­да в без­съз­на­ние, па­да в сне­га и ако не се ока­же на­вре­ме по­мощ, уми­ра.

    Долекарска помощ

1. Сменете мокрите дре­хи, за­вий­те и за­топ­ле­те по­стра­да­лия.
2. Дайте топли под­сла­де­ни на­пит­ки (чай, ка­фе), топ­ли хра­ни и теч­нос­ти.
3. Обадете се на Спеш­на по­мощ или съ­дейст­вай­те за транс­пор­ти­ра­не на по­стра­да­лия.

Запомнете!

    При измръзване съ­щест­ву­ва на­ча­лен (скрит) пе­ри­од от на­ча­ло­то на дейст­ви­е­то на сту­да до на­ча­ло­то на раз­мра­зя­ва­не­то.
    Не „затопляйте“ тя­ло­то чрез раз­три­ва­не със сняг! (Обяс­не­те за­що.)
    Затопляйте измръзналите час­ти по­сте­пен­но! (Обяс­не­те за­що.)
    За затопляне на по­стра­да­лия из­полз­вай­те грей­ки, соб­стве­на­та тем­пе­ра­ту­ра на по­стра­да­лия с по­ста­вя­не на ръ­це­те под миш­ни­ци­те, ма­саж с топ­ла су­ха длан или със су­ха въл­не­на ръ­ка­ви­ца, за­топ­ля­не на по­стра­да­лия чрез пре­гръд­ка, за­топ­ля­не пред огън (при не­въз­мож­ност за при­движ­ва­не).

Ухапване от отровни змии и кърлежи, ужилване от насекоми

    В България има няколко ви­да от­ров­ни змии – пе­пе­лян­ка, усой­ни­ца, ка­ме­нар­ка и др.

    При ухап­ва­не обик­но­ве­но след 15 – 45 min на мяс­то­то се по­я­вя­ват за­чер­вя­ва­не и бър­зо раз­про­стра­ня­ващ се оток. След то­ва се про­я­вя­ват об­щи­те симп­то­ми – ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, ко­рем­ни бол­ки, сту­де­на пот, чер­ве­ни пет­на по тя­ло­то, об­ща сла­бост, за­гу­ба на съз­на­ние. Ухап­ва­ни­я­та по гла­ва­та и ли­це­то мо­гат да при­чи­нят бър­зо за­ду­ша­ва­не. Ухап­ва­не­то от от­ров­на змия се поз­на­ва по две­те про­бо­дни ра­нич­ки на ко­жа­та на раз­сто­я­ние 0,5 cm.

    Долекарска помощ при ухап­ва­не от от­ров­на змия

1. Сложете ухапания да лег­не и ог­ра­ни­че­те дви­же­ни­я­та му.
2. Обездвижете ухапаното мяс­то и при въз­мож­ност ши­ни­рай­те, но без да спи­ра­те кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то на по­стра­да­лия.
3. По най-бързия начин по­тър­се­те ле­кар­ска по­мощ.

    Долекарска помощ при ухап­ва­не от кър­леж

1. Намажете кър­ле­жа с маз­ни­на. Из­полз­вай­те ръ­ка­ви­ци за ед­но­крат­на упот­ре­ба.
2. Изчакайте 30 min. Из­тег­ле­те кър­ле­жа бав­но и вни­ма­тел­но с пин­це­та, ка­то за­вър­та­те щип­ци­те ле­ко по по­со­ка, обрат­на на ча­сов­ни­ко­ва­та стрел­ка.
3. Запазете кърлежа, за да го да­де­те за ана­лиз.
4. Обработете мястото на ухап­ва­не­то с де­зин­фек­тант (напр. кис­ло­род­на во­да, ка­ли­ев пер­ман­га­нат).
5. Посетете лекар при пър­ва въз­мож­ност.

Долекарска помощ при ужил­ва­не от пче­ли, оси или стър­ше­ли

1. Извадете жилото и по­ста­ве­те лед на мяс­то­то.
2. Ако човекът е имал алер­гич­ни ре­ак­ции при пре­диш­ни ужил­ва­ния, дай­те про­ти­во­а­лер­ги­чен ме­ди­ка­мент.
3. Ако ужилването е върху ли­це­то, в ус­та­та, но­са или гър­ло­то, не­за­бав­но по­тър­се­те ле­кар.

Запомнете!

    Кърлежът трябва да бъ­де из­ва­ден цял. Не раз­чес­вай­те и не на­ра­ня­вай­те мяс­то­то на ухап­ва­не!
    В България няма от­ров­ни змии, па­я­ци и на­се­ко­ми, ко­и­то мо­гат да уби­ят здрав чо­век при на­вре­мен­на ме­ди­цин­ска на­ме­са (на­ли­чие на алер­гии и раз­лич­ни за­бо­ля­ва­ния мо­гат да ус­лож­нят съ­сто­я­ни­е­то на по­стра­да­лия).
    Змиите никога не про­я­вя­ват без­при­чин­на аг­ре­сия – ха­пят един­стве­но при бол­ка или при вне­зап­на уп­ла­ха.
    Не слагайте стегната пре­връз­ка над мяс­то­то на ухап­ва­не­то! (Обяс­не­те за­що.)
    Не правете разрези на мяс­то­то на ухап­ва­не­то, осо­бе­но при лип­са на чист ин­стру­мент в по­ле­ви ус­ло­вия!
    Не изсмуквайте кръв­та от уха­па­но­то мяс­то! (Обяс­не­те за­що.)
    Не поставяйте лед или то­пъл пред­мет вър­ху ра­на­та! (Обяс­не­те за­що.)

Ситуационна задача:

    През лятото сте на из­лет в пла­ни­на­та. За­па­ли­ли сте огън. Вне­зап­но за­дух­ва си­лен вя­тър. Вие бърз­ат­е да за­га­си­те огъ­ня. В бър­зи­на­та ваш при­я­тел не­вол­но на­стъп­ва от­ров­на змия, ко­я­то го ухап­ва.
• Каква долекарска по­мощ ще ока­же­те на при­я­те­ля си? Де­мон­стри­рай­те на ваш съ­у­че­ник.
• Какви ще бъдат след­ва­щи­те ви дейст­вия?
• Как можем да се пред­па­зим от ухап­ва­не на змии? Как­во за­щит­но об­лек­ло да но­сим?