Нервна система. Гръбначен мозък

    Да си припомним:

    Нервната система ре­гу­ли­ра функ­ци­и­те на поч­ти всич­ки ор­га­ни и сис­те­ми в ор­га­низ­ма – нерв­на ре­гу­ла­ция. Так­а ор­га­низ­мът бър­зо се при­спо­со­бя­ва към про­ме­ни­те, ко­и­то на­стъп­ват в не­го и във външ­на­та сре­да. Нерв­на­та ре­гу­ла­ция се осъ­щест­вя­ва чрез ре­флек­си.

    В за­ви­си­мост от ме­сто­по­ло­же­ни­е­то си нерв­на­та сис­те­ма се де­ли на цент­рал­на и пе­ри­фер­на.

    Периферната нерв­на сис­те­ма е из­гра­де­на от нер­ви, нерв­ни въз­ли и спле­те­ния. Тя свърз­ва дву­по­соч­но цент­рал­на­та нерв­на сис­те­ма с пе­ри­фер­ни­те ор­га­ни (ко­жа, мус­ку­ли, вът­реш­ни ор­га­ни, сър­це и др.).

    Въз основа на функ­ци­ят­а си нерв­на­та сис­те­ма се раз­де­ля на со­ма­тич­на и ве­ге­та­тив­на (ав­то­ном­на). Со­ма­тич­на­та нерв­на сис­те­ма осъ­щест­вя­ва връз­ка­та с окол­на­та сре­да чрез се­тив­ни­те сис­те­ми и дви­га­тел­ния апа­рат. Ве­ге­та­тив­на­та нерв­на сис­те­ма по­лу­ча­ва ин­фор­ма­ция от вът­реш­ни­те ор­га­ни, кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и сър­це­то и конт­ро­ли­ра тях­но­то дейст­вие.

    Бялото вещество на гръб­нач­ния мо­зък об­ра­зу­ва нерв­ни пъ­ти­ща, про­веж­да­щи нерв­ни им­пул­си (ин­фор­ма­ция) от гръб­нач­ния мо­зък към глав­ния и об­рат­но. Те­зи пъ­ти­ща осъ­щест­вя­ват про­вод­на­та функ­ция на гръб­нач­ния мо­зък.
    В предните ро­га на гръб­нач­ния мо­зък се на­ми­рат те­ла­та на дви­га­тел­ни (мо­тор­ни) не­вро­ни. След ка­то на­пус­нат гръб­нач­ния мо­зък, ак­со­ни­те им об­ра­зу­ват пред­ни­те ко­рен­че­та на гръб­нач­но­мо­зъч­ни­те нер­ви. По тях им­пул­си­те до­сти­гат до ске­лет­ни­те мус­ку­ли.

     В сивото вещество на гръбначния мозък аксоните на сетивните неврони се свързват или направо, или чрез други неврони с моторните неврони в предните рога.
    Рефлексът е ре­ак­ция на ор­га­низ­ма, на­стъп­ва­ща в от­го­вор на драз­не­не на ре­цеп­то­ри, ко­я­то се из­върш­ва с учас­ти­е­то на цен­трал­на­та нерв­на сис­те­ма.
    Пъ­тят, по кой­то пре­ми­на­ват им­пул­си­те от ре­цеп­то­ра до из­пъл­ни­тел­ния ор­ган, се на­ри­ча ре­флекс­на дъ­га. Тя включ­ва ре­цеп­тор, се­ти­вен нев­рон, нер­вен цен­тър (в цен­трал­на­та нерв­на сис­те­ма), дви­га­те­лен (мо­то­рен) нев­рон и из­пъл­ни­те­лен ор­ган.
    Рефлексната дъга включ­ва два или по­ве­че нев­ро­на. На­при­мер дъ­га с два нев­ро­на – се­ти­вен и мо­то­рен, осъ­щест­вя­ва ко­лен­ния реф­лекс. При удар по су­хо­жи­ли­е­то на че­ти­ри­гла­вия бед­рен мус­кул под ко­лен­но­то ка­па­че то­зи мус­кул се съ­кра­ща­ва и кра­кът от­ска­ча на­пред. В по­ве­че­то слу­чаи меж­ду се­тив­ния и дви­га­тел­ния нев­рон са вмък­на­ти един или по­ве­че меж­дин­ни нев­ро­ни. Чрез та­ки­ва реф­лекс­ни дъ­ги се из­върш­ват раз­лич­ни реф­лекс­ни ре­ак­ции, въз­ник­ва­щи в ре­зул­тат на бол­ко­ви, ме­ха­нич­ни или тем­пе­ра­тур­ни драз­ни­те­ли. Та­ка на­при­мер ние от­дръп­ва­ме ръ­ка­та си при убож­да­не или опар­ва­не. С по­мощ­та на реф­лекс­ни­те дъ­ги се осъ­щест­вя­ва реф­лекс­на­та функ­ция на гръб­нач­ния мо­зък.

    В гръбначния мо­зък е пред­ста­ве­на част от ве­ге­та­тив­на­та нерв­на сис­те­ма. Тя осъ­щест­вя­ва не­го­ва­та ве­ге­та­тив­на функ­ция, свър­за­на с кон­тро­ла на вът­реш­ни­те ор­га­ни и сър­це­то по­сред­ством ре­флек­си. На­при­мер при на­пъл­ва­не на пи­коч­ния ме­хур или пра­во­то чер­во се драз­нят ре­цеп­то­ри, раз­по­ло­же­ни в сте­ни­те им. Въз­ник­на­ли­те им­пул­си до­сти­гат до гръб­нач­ния мо­зък, от­къ­де­то съ­от­вет­ни­те нерв­ни клет­ки ги из­пра­щат до мус­ку­ли­те в сте­ни­те на те­зи ор­га­ни. При тях­но­то съ­кра­ще­ние ор­га­ни­те ос­во­бож­да­ват сво­е­то съ­дър­жа­ние.