Полова система. Мъжка полова система

    Половата система е система от ор­га­ни, оси­гу­ря­ва­щи въз­про­из­веж­да­не­то на ор­га­низ­ми­те. При чо­ве­ка тя е мъж­ка и жен­ска. В мъж­ка­та по­ло­ва сис­те­ма се об­ра­зу­ват мъж­ки­те по­ло­ви клет­ки.

    Кои органи участват в обра­зу­ва­не­то на мъж­ки­те по­ло­ви клет­ки и под­дър­жа­не­то на тях­на­та жиз­не­ност до оп­лож­да­не­то?

    Семенниците вземат учас­тие и в об­ра­зу­ва­не­то и от­де­ля­не­то в кръв­та на мъж­кия по­лов хор­мон те­сто­сте­рон. Той се се­кре­ти­ра от спе­ци­ал­ни клет­ки, раз­по­ло­же­ни меж­ду ка­нал­че­та­та, и оси­гу­ря­ва кон­трол вър­ху зре­е­не­то на спер­ма­то­зо­и­ди­те и по­ло­ви­те функ­ции на мъ­жа.

    Всеки от двата се­ме­про­вод­ни ка­на­ла за­поч­ва от края на ка­на­ла на над­се­мен­ни­ка, пре­ми­на­ва в ко­рем­на­та ку­хи­на и се спус­ка по зад­на­та по­върх­ност на пи­коч­ния ме­хур. Има дъл­жи­на око­ло 50 сm. Съ­е­ди­ня­ва се с от­веж­да­щия ка­нал на се­мен­но­то ме­хур­че и пре­ми­на­ва през про­стат­на­та жле­за, ка­то се вли­ва в пи­коч­ния ка­нал. Той вър­ви по дол­на­та стра­на на пе­ни­са и е ед­но­вре­мен­но път за ури­на­та и за се­мен­на­та течност.

    Те са две овални жле­зис­ти об­ра­зу­ва­ния. Раз­по­ло­же­ни са меж­ду пи­коч­ния ме­хур и де­бе­ло­то чер­во. От­веж­да­щи­те им ка­нал­че­та се сли­ват със се­ме­про­вод­ни­те ка­на­ли. Се­кре­тът, кой­то от­де­лят, уве­ли­ча­ва под­виж­ност­та на спер­ма­то­зо­и­ди­те и тях­на­та жиз­не­ност. Той съ­дър­жа прос­ти за­ха­ри, ко­и­то им оси­гу­ря­ват до­пъл­ни­тел­но енер­гия. Тя е не­об­хо­ди­ма за при­движ­ва­не­то на спер­ма­то­зо­и­ди­те в женс­ки­те по­ло­ви пъ­ти­ща до сре­ща­та им с яй­це­клет­ка­та.

    Тя се намира под пикочния мехур и има форма и големина на кестен. Обхваща началото на пикочния канал. Простатният секрет също допринася за извършването на основната функция на сперматозоидите.

    При еднократно отделяне на се­мен­на теч­ност се из­хвър­лят око­ло 300 – 600 млн. спер­ма­то­зо­и­да.

    Съ­стои се от ко­рен, тя­ло и гла­вич­ка. Дъл­жи­на­та, твър­дост­та и обе­мът му се уве­ли­ча­ват зна­чи­тел­но при по­ло­ва въз­бу­да, с ко­е­то ста­ва въз­мож­но вна­ся­не­то на спер­ма­то­зо­и­ди­те в жен­ска­та по­ло­ва сис­те­ма. То­ва се дъл­жи на кръ­во­на­пъл­ва­не­то на две­те пе­ще­рис­ти те­ла, раз­по­ло­же­ни по не­го­ва­та дъл­жи­на, как­то и на гъ­бес­то­то тя­ло под тях. През не­го пре­ми­на­ва пи­коч­ни­ят ка­нал. Пред­на­та част на гъ­бес­то­то тя­ло се раз­раст­ва и об­ра­зу­ва гла­вич­ка­та. От­вън тя е по­кри­та с ко­жа, бо­га­то снаб­де­на с нерв­ни окон­ча­ния. При тях­но­то драз­не­не се по­лу­ча­ва по­ло­ва въз­бу­да. При полова възбуда увеличеният размер и твърдостта на пениса (ерекция) правят възможно внасянето на сперматозоидите в женската полова система при еякулация (семеотделяне).

    Скротумът представлява пиг­мен­ти­ра­на кож­на тор­бич­ка. Тя е раз­де­ле­на с пре­гра­да и във вся­ка по­ло­ви­на се раз­по­ла­га по един се­мен­ник. Ко­жа­та има пот­ни и маст­ни жле­зи и сла­бо окос­мя­ва­не. Скро­ту­мът съ­дър­жа глад­ки мус­ку­ли, взе­ма­щи учас­тие в тер­мо­ре­гу­ла­ци­я­та на се­мен­ни­ци­те.