Опорно‑двигателна система. Устройство на костите и ставите. Череп
Защо костите на новороденото са толкова меки, че се огъват под тежестта на тялото, а при хората в напреднала възраст се чупят лесно?
Опорно-двигателната система осъществява движението на човека, като променя положението на главата, туловището и крайниците в пространството. Тя определя формата и размерите на тялото. Основните части на тялото са: глава, шия, туловище, горни и долни крайници.
Опорно-двигателната система се състои от пасивна част (костите на скелета и свързванията между тях) и активна част (скелетните мускули). Пасивната част е опора на активната и образува кухини, в които се намират жизненоважни органи (мозък, сетивни органи, сърце, бели дробове, органи на отделителната, половата и храносмилателната система). Активната част осъществява движението на цялото тяло или на части от него. Движението е основен начин на поведение на живите организми. Човешкият скелет е изграден от 206 кости, които представляват основата на пасивната част на опорно-двигателната система.
Състав и строеж на костите
Костите са съставени предимно от костна тъкан, която по своя строеж се разделя на плътна и гъбеста (плътно и гъбесто костно вещество).
В състава на костите влизат минерални соли (калциев фосфат, калциев карбонат), белтъци, вода и др. Относителният дял на минералните соли се увеличава с възрастта. Те придават твърдост на костите. Отлагането на минерални соли се регулира от витамин D. Белтъците придават еластичност на костите. Костите на младите индивиди са по-малко чупливи (по-еластични), защото съдържат по-голямо количество белтъци. Костите на възрастните хора се чупят лесно, защото съдържат повече минерални соли.
Отвън костите са покрити с надкостница. Тя представлява плътна съединителна тъкан, в която се намират множество кръвоносни съдове и нерви. Надкостницата изхранва костите и спомага за заздравяването на счупените кости. Ставните повърхности на костите са покрити с хрущял. В костите има костен мозък. Той е два вида: жълт и червен. Жълтият е неактивен, а в червения се образуват кръвните клетки. С напредването на възрастта част от червения костен мозък се превръща в жълт.
Форма на костите
Според формата си костите са дълги, къси, плоски и кости с неправилна форма.
Дълги кости
Дългите кости се намират в крайниците. Имат два края, изградени предимно от гъбесто костно вещество, и средна част с цилиндрична форма. Средната част е съставена от плътно костно вещество, което огражда канал.
Къси кости
Късите кости се намират в ръката, ходилото и гръбначния стълб. Повърхността им е изградена от плътно, а вътрешността им – от гъбесто костно вещество.
Плоски кости
Плоските кости са някои от черепните кости, лопатките, гръдната кост, ребрата и част от тазовите кости. Те са съставени от външна и вътрешна пластинка от плътно костно вещество, а помежду им се намира гъбесто костно вещество.
Кости с неправилна форма Кости с неправилна форма са някои от костите в основата на черепа, както и част от тазовите кости. |
![]() |
Растеж на костите
По време на зародишното развитие повечето от костите са изградени от хрущял (хрущялен скелет), а някои от тях – от влакнеста съединителна тъкан. Още преди раждането в тях се появяват ядки на вкостяване, от които започва образуването на костно вещество. То постепенно замества хрущялната тъкан. До достигане на окончателния ръст на човека между средната част на дългите кости и техните краища остават хрущяли пластинки, като чрез тях костите нарастват на дължина. С помощта на надкостницата костите нарастват на дебелина. Растежът на костите се контролира от хормони и витамини.
Свързване на костите
Извършва се по три начина: неподвижно, полуподвижно и подвижно. При неподвижното костите се свързват чрез плътна съединителна тъкан (шевове, връзки) или с хрущялна тъкан, която на някои места с напредването на възрастта се превръща в костна. Неподвижното свързване не позволява разместване на костите една спрямо друга. Неподвижно са свързани повечето от костите на черепа. Полуподвижното свързване позволява слабо разместване на костите една спрямо друга. Такова е свързването между някои от костите на таза. Подвижното свързване се осъществява чрез стави (напр. лакътна става). То позволява преместване на костите една спрямо друга и извършване на движение.
а) Принципно устройство на става
Всяка става е изградена от хрущялни ставни повърхности на съответните кости и ставна капсула, която затваря херметично ставна кухина. Ставната кухина е изпълнена с малко количество ставна течност, която намалява триенето на ставните повърхности при движение. Ставната капсула е подсилена със ставни връзки, които се залавят за костите и укрепват капсулата.
Скелетът на човека е изграден от свързани помежду си кости. Състои се от кости на черепа, кости на туловището и кости на крайниците.
Череп
Черепът се състои от два дяла: мозъчен и лицев.
Мозъчният дял е изграден от неподвижно свързани кости – 2 теменни, 2 слепоочни, челна, тилна и клиновидна. Те образуват черепната кухина и горната част на очницата. В тилната кост има голям отвор, през който се свързват гръбначният и главният мозък.
Какво представляват фонтанелите в черепа на новороденото и какво е тяхното значение?
Лицевият дял на черепа е изграден от 6 чифтни кости и решетъчна кост, ралник, долна челюст и подезична кост. Всички кости са свързани неподвижно с изключение на долната челюст. Тя е свързана чрез стави за слепоочните кости. Костите на лицевия череп ограждат двете очници, носната кухина и голяма част от устната кухина. В челюстните кости има кухини за корените на зъбите. Челюстните кости, зъбите, небцовите кости ограждат устната кухина. Ралникът участва в образуването на носната преграда, която разделя носната кухина на две части – лява и дясна. Решетъчната кост участва в изграждането на мозъчния (черепна основа) и на лицевия дял на черепа (очница и носна кухина), поради което понякога се причислява и към лицевия дял.
Костите на черепа образуват кухини – черепна, носна, устна и очница. В тях са разположени главният мозък, сетивните органи на обонянието, вкуса и зрението и началото на дихателната и храносмилателната система. Така те са добре защитени.
Опорно-двигателната система се състои от пасивна част (костите на скелета и свързванията между тях) и активна част (скелетните мускули). Основните ѝ функции са опорна, защитна и двигателна. В състава на костите участват главно минерални соли, белтъци и вода. Според формата си костите биват: дълги, къси, плоски и с неправилна форма. Те са свързани неподвижно (чрез съединителна или хрущялна тъкан), полуподвижно и подвижно (чрез стави). Повечето от костите на черепа са свързани неподвижно. Така се образуват кухини, в които жизненоважни органи са добре защитени.
1. Сравнете подвижното и неподвижното свързване на костите.
2. Опишете как нарастват костите и от какво зависи този процес.
3. Сравнете червения и жълтия костен мозък и обяснете връзката между тях.
4. Айфел проектирал известната кула в Париж, като приложил закономерност от строежа на костите. Коя е тя? Направете презентация.