Опорно‑двигателна система. Устройство на костите и ставите. Череп

    Защо костите на но­во­ро­де­но­то са тол­ко­ва ме­ки, че се огъ­ват под те­­жест­­та на тялото, а при хо­ра­та в на­пред­на­ла въз­раст се чу­пят лес­но?


    Опорно-двигателната система осъ­щест­вя­ва дви­же­ни­е­то на чо­ве­ка, ка­то про­­ме­­ня по­ло­же­ни­е­то на гла­ва­та, ту­ло­ви­ще­то и край­ни­ци­те в про­странст­во­то. Тя опре­де­ля фор­ма­та и раз­ме­ри­те на тялото. Ос­нов­ни­те час­ти на тя­ло­то са: гла­ва, шия, ту­ло­ви­ще, гор­ни и дол­ни край­ни­ци.

    Опорно-двигателната система се състои от пасивна част (костите на скелета и свърз­ва­ни­я­та между тях) и активна част (ске­лет­ни­те мускули). Пасивната част е опора на активната и образува кухини, в ко­и­то се на­ми­рат жиз­не­но­важ­ни ор­га­ни (мо­зък, се­тив­ни ор­га­ни, сър­це, бе­ли дро­бо­ве, ор­га­ни на от­де­ли­тел­на­та, по­ло­ва­та и хра­но­сми­ла­тел­на­та сис­те­ма). Ак­тив­на­та част осъ­щест­вя­ва дви­же­ни­е­то на ця­ло­то тя­ло или на час­ти от не­го. Дви­же­ни­е­то е ос­но­вен на­чин на по­ве­де­ние на жи­ви­те ор­га­низ­ми. Чо­веш­ки­ят ске­лет е из­гра­ден от 206 кост­и, ко­ит­о пред­став­ля­ват ос­но­ва­та на па­сив­на­та част на опор­но-дви­га­тел­на­та сис­те­ма.

Състав и строеж на костите

    Костите са съставени пре­дим­но от кост­на тъ­кан, ко­я­то по своя стро­еж се раз­де­ля на плът­на и гъ­бес­та (плът­но и гъ­бе­сто кост­но ве­щест­во).

    В състава на костите влизат минерални соли (калциев фосфат, калциев карбонат), белтъци, вода и др. Относителният дял на минералните соли се увеличава с възрастта. Те при­да­ват твър­дост на кос­ти­те. От­ла­га­не­то на ми­не­рал­ни со­ли се ре­гу­лир­а от ви­та­мин D. Бел­тъ­ци­те при­да­ват елас­тич­ност на кос­ти­те. Кос­ти­те на мла­ди­те ин­ди­ви­ди са по-мал­ко чуп­ли­ви (по-елас­тич­ни), за­що­то съ­дър­жат по-го­л­ямо ко­ли­чест­во бел­тъ­ци. Кос­ти­те на въз­раст­ни­те хо­ра се чу­пят лес­но, за­що­то съ­дър­жат по­ве­че ми­не­рал­ни со­ли.
      От­вън кос­ти­те са по­кри­ти с над­кост­ни­ца. Тя пред­став­ля­ва плът­на съ­е­ди­ни­тел­на тъ­кан, в ко­я­то се на­ми­рат мно­жест­во кръ­во­нос­ни съ­до­ве и нер­ви. Над­кост­ни­ца­та из­хран­ва кос­ти­те и спо­ма­га за заз­дра­вя­ва­не­то на счу­пе­ни­те кос­ти. Став­ни­те по­върх­но­сти на кос­ти­те са по­кри­ти с хру­щял. В кос­ти­те има кос­тен мо­зък. Той е два ви­да: жълт и чер­вен. Жъл­ти­ят е не­ак­ти­вен, а в чер­ве­ния се об­ра­зу­ват кръв­ни­те клет­ки. С на­пред­ва­не­то на въз­раст­та част от чер­ве­ния кос­тен мо­зък се пре­връ­ща в жълт.

Форма на костите

    Според формата си кос­ти­те са дълг­и, къ­си, плос­ки и кос­ти с не­пра­вил­на фор­ма.
    

Дълги кости

    Дългите кости се намират в край­ни­ци­те. Имат два края, из­гра­де­ни пре­дим­но от гъ­бес­то кост­но ве­щест­во, и сред­на част с ци­линд­рич­на фор­ма. Сред­на­та част е съ­ста­ве­на от плът­но кост­но ве­щест­во, ко­е­то ограж­да ка­нал.

Къси кости   

    Късите кости се на­ми­рат в ръ­ка­та, хо­ди­ло­то и гръб­нач­ния стълб. По­върх­ност­та им е из­гра­де­на от плът­но, а вът­реш­ност­та им – от гъ­бес­то кост­но ве­щест­во.

Плоски кости    

    Плоските кости са някои от че­реп­ни­те кос­ти, ло­пат­ки­те, гръд­на­та кост, реб­ра­та и част от та­зо­ви­те кос­ти. Те са съ­ста­ве­ни от външ­на и вът­реш­на пла­стин­ка от плът­но кост­но ве­щест­во, а по­меж­ду им се на­ми­ра гъ­бес­то кост­но ве­щест­во.

Кости с неправилна форма

    Кости с неправилна фор­ма са ня­кои от кос­ти­те в ос­но­ва­та на че­ре­па, как­то и част от та­зо­ви­те кос­ти.

Растеж на костите

­­­­    По време на зародишното раз­ви­тие по­ве­че­то от кос­ти­те са из­гра­де­ни от хру­щял (хру­щя­лен ске­лет), а ня­кои от тях – от влак­нес­та съ­е­ди­ни­тел­на тък­ан. Още пре­ди раж­да­не­то в тях се по­я­вя­ват яд­ки на вко­стя­ва­не, от ко­и­то за­поч­ва об­ра­зу­ва­не­то на кост­но ве­щест­во. То по­сте­пен­но за­мест­ва хру­щял­на­та тъкан. До до­сти­га­не на окон­ча­тел­ния ръст на чо­ве­ка меж­ду сред­на­та част на дъл­ги­те кос­ти и тех­ни­те кра­и­ща оста­ват хру­щял­и пла­стин­ки, ка­то чрез тях кос­ти­те на­раст­ват на дъл­жи­на. С по­мощ­та на над­кост­ни­ца­та кос­ти­те на­раст­ват на де­бе­ли­на. Рас­те­жът на кос­ти­те се кон­тро­ли­ра от хор­мо­ни и ви­та­ми­ни.

Свързване на костите

    Извършва се по три начина: не­под­виж­но, по­лу­под­виж­но и по­движ­но. При не­под­виж­но­то кос­ти­те се свърз­ват чрез плът­на съ­е­ди­ни­тел­на тъ­кан (ше­вов­е, връз­ки) или с хру­щял­на тъ­кан, ко­я­то на ня­кои ме­ста с на­пред­ва­не­то на въз­раст­та се пре­връ­ща в кост­на. Не­под­виж­но­то свърз­ва­не не по­зво­ля­ва раз­мест­ва­не на кос­ти­те ед­на спря­мо дру­га. Не­под­виж­но са свър­за­ни по­ве­че­то от кос­ти­те на че­ре­па. По­лу­под­виж­но­то свърз­ва­не поз­во­ля­ва сла­бо раз­мест­ва­не на кос­ти­те ед­на спря­мо дру­га. Та­ко­ва е свърз­ва­не­то меж­ду ня­кои от кос­ти­те на та­за. Под­виж­но­то свърз­ва­не се осъ­щест­вя­ва чрез ста­ви (напр. ла­кът­на ста­ва). То поз­во­ля­ва пре­мест­ва­не на кос­ти­те ед­на спря­мо дру­га и из­върш­ва­не на дви­же­ние.

а) Принципно устройство на става
Всяка става е изградена от хру­щял­ни став­ни по­върх­но­сти на съ­от­вет­ни­те кос­ти и став­на кап­су­ла, ко­я­то за­тва­ря хер­ме­тич­но став­на ку­хи­на. Став­на­та ку­хи­на е из­пъл­не­на с мал­ко ко­ли­чест­во став­на теч­ност, ко­я­то на­ма­ля­ва три­е­не­то на став­ни­те по­върх­но­сти при дви­же­ние. Став­на­та кап­су­ла е под­си­ле­на със став­ни връз­ки, ко­и­то се за­ла­вят за кос­ти­те и укреп­ват кап­су­ла­та.

    Скелетът на човека е из­гра­ден от свър­за­ни по­меж­ду си кос­ти. Съ­стои се от кос­ти на че­ре­па, кос­ти на ту­ло­ви­ще­то и кос­ти на край­ни­ци­те.

Череп

    Черепът се състои от два дяла: мо­зъ­чен и ли­цев.
    Мо­зъч­ни­ят дял е из­гра­ден от не­по­движ­но свър­за­ни кос­ти – 2 те­мен­ни, 2 сле­по­оч­ни, чел­на, тил­на и кли­но­вид­на. Те об­ра­зу­ват че­реп­на­та ку­хи­на и гор­на­та част на оч­ни­ца­та. В тил­на­та кост има го­лям отвор, през койт­о се свърз­ват гръб­нач­ни­ят и глав­ни­ят мозък.

    Какво представляват фонтанелите в че­ре­па на но­во­ро­де­но­то и как­во е тях­но­то зна­че­ние?

    Лицевият дял на черепа е из­гра­ден от 6 чифт­ни кос­ти и ре­ше­тъч­на кост, рал­ник, дол­на че­люст и под­е­зич­на кост. Всич­ки кос­ти са свърза­ни не­под­виж­но с изк­лю­че­ние на дол­на­та че­люст. Тя е свър­за­на чрез ста­ви за сле­по­оч­ни­те кос­ти. Кос­ти­те на ли­це­вия че­реп ограж­дат две­те оч­ни­ци, нос­на­та ку­хи­на и го­ля­ма част от уст­на­та ку­хи­на. В че­люст­ни­те кос­ти има ку­хи­ни за ко­ре­ни­те на зъ­би­те. Че­люст­ни­те кос­ти, зъ­би­те, неб­цо­ви­те кос­ти ог­раж­дат уст­на­та ку­хи­на. Рал­ни­кът участ­ва в об­ра­зу­ва­не­то на нос­на­та прег­ра­да, ко­я­то раз­де­ля нос­на­та ку­хи­на на две час­ти – ля­ва и дяс­на. Решетъчната кост участва в изграждането на мозъчния (черепна основа) и на лицевия дял на черепа (очница и носна кухина), поради което понякога се причислява и към лицевия дял.

    Костите на черепа об­ра­зу­ват ку­хи­ни – че­реп­на, нос­на, уст­на и оч­ни­ца. В тях са раз­по­ло­же­ни глав­ни­ят мо­зък, се­тив­ни­те ор­га­ни на обо­ня­ни­е­то, вку­са и зре­ни­е­то и на­ча­ло­то на ди­ха­тел­на­та и хра­но­сми­ла­тел­на­та сис­те­ма. Так­а те са доб­ре за­щи­те­ни.

    Опорно-двигателната система се състои от па­сив­на част (кос­тит­е на ске­ле­та и свърз­ва­ни­я­та меж­ду тях) и ак­тив­на част (ске­лет­ни­те му­ску­ли). Ос­нов­ни­те ѝ функ­ции са опор­на, за­щит­на и дви­га­тел­на. В съ­ста­ва на кос­ти­те участ­ват глав­но ми­не­рал­ни со­ли, бел­тъ­ци и во­да. Спо­ред фор­ма­та си кос­ти­те би­ват: дъл­ги, къ­си, пло­ски и с не­пра­вил­на фор­ма. Те са свър­за­ни не­под­виж­но (чрез съ­е­ди­ни­тел­на или хру­щял­на тъ­кан), по­лу­под­виж­но и по­движ­но (чрез ста­ви). По­ве­че­то от кос­ти­те на че­ре­па са свър­за­ни не­под­виж­но. Та­ка се об­ра­зу­ват ку­хи­ни, в ко­и­то жиз­не­но­важ­ни ор­га­ни са до­бре за­щи­те­ни.


1. Сравнете подвижното и не­под­виж­но­то свърз­ва­не на кос­ти­те.
2. Опишете как нарастват кос­ти­те и от ка­кво за­ви­си то­зи про­цес.
3. Сравнете червения и жълтия кос­тен мо­зък и обяс­не­те връз­ка­та меж­ду тях.
4. Айфел проектирал известната ку­ла в Париж, ка­то при­ло­жил за­ко­но­мер­ност от стро­­е­­жа на кос­­ти­­те. Коя е тя? На­пра­ве­те пре­зен­та­ция.

Проверете какво сте научили