Измерване на честотата на пулса и стойностите на артериалното налягане (Практически дейности)

    Нормалната дейност на всич­ки ор­га­ни в чо­веш­ко­то тя­ло за­ви­си от пра­вил­но­то функ­ци­о­ни­ра­не на сър­деч­но­съ­до­ва­та си­сте­ма. Чес­то­та­та на пул­са и стой­но­сти­те на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не да­ват ин­фор­ма­ция за ра­бо­та­та на сър­це­то и за съ­сто­я­ни­е­то на пе­ри­фер­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве.

Alith3204, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цели на практическите дейности

    1. Формиране на умения за из­мер­ва­не на пул­со­ва­та чес­то­та и кръв­но­то на­ля­га­не на чо­век.
    2. Оценка на определените стойности на пул­со­ва­та чес­то­та и кръв­но­то на­ля­га­не при по­кой и след функ­ци­о­нал­но на­то­вар­ва­не (мус­кул­ни съ­кра­ще­ния).

Уреди, инструменти и материали:

    • секундомер;
    • апарат за измерване на кръв­но­то на­ля­га­не (ма­но­ме­тър с ман­шет и гу­ме­на кру­ша или елек­тро­нен апа­рат);
    • лекарска слушалка.

Задача 1. Измерване на честотата на пулса при покой и след функционално натоварване.

    Пулс се наричат колебанията на сте­на­та на го­ля­ма ар­те­рия, пре­диз­ви­ка­ни от съ­кра­ще­ни­я­та на сър­це­то. Пул­сът се на­пип­ва на по­върх­ност­на ар­те­рия, под ко­я­то има твър­да тъ­кан (кост). Че­сто­та на пул­са се на­ри­ча бро­ят на ко­ле­ба­ни­я­та (уда­ри­те) за ед­на ми­ну­та. При спо­кой­но съ­сто­я­ние пул­со­ва­та че­сто­та у въз­ра­стен чо­век в нор­ма е око­ло 70 „уда­ра“ в ми­ну­та.

    Ход на работа:

    1. Поставете показалеца и сред­ния пръст на ръ­ка­та си вър­ху вът­реш­на­та стра­на на кит­ка­та на ваш съ­у­че­ник, кой­то е в се­дя­що по­ло­же­ние и в спо­кой­но съ­сто­я­ние. На­пи­пай­те пул­са на лъ­че­ва­та ар­те­рия.
    2. Вземете секундомера и го ну­ли­рай­те. Мо­же да из­полз­ва­те и ръ­чен ча­сов­ник със се­кунд­на стрел­ка.

    3. Избройте пулсовите „удари“ за 1 min и за­пи­ше­те стой­ност­та в тетрадките си, като начертаете таб­ли­ца­ като тази по-долу.
    4. Помолете съученика си да на­пра­ви 20 кля­ка­ния.
    5. Измерете отново пулсовата че­сто­та и за­пи­ше­те стой­ност­та в таб­ли­ца­та.
    6. Сравнете данните от двете из­мер­ва­ния, на­пра­ве­те из­вод и го за­пи­ше­те в тет­рад­ки­те.

Задача 2. Измерване на стойностите на артериалното налягане при покой и след функционално натоварване.

    Кръвното налягане се из­мер­ва чрез ма­но­ме­тър, свър­зан със зат­во­ре­на гу­ме­на тор­бич­ка (ман­шет), в ко­я­то мо­же да се на­пом­па въз­дух чрез гу­ме­на кру­ша с вин­тил или ав­то­ма­тич­но (фиг. 3). Ма­но­ме­тъ­рът по­каз­ва на­ля­га­не­то на въз­ду­ха в ман­ше­та в mm жи­ва­чен стълб (mm Hg) (фиг. 2 и фиг. 4). Из­мер­ва­не­то се пра­ви вър­ху ра­мен­на­та ар­те­рия над ла­кът­на­та ста­ва. В за­ви­си­мост от сър­деч­на­та дей­ност кръв­но­то на­ля­га­не в го­ле­ми­те ар­те­рии се из­ме­ня. При сис­то­ла на ля­ва ка­ме­ра се по­ви­ша­ва и до­сти­га в нор­ма око­ло 120 mm Hg (сис­то­лич­но или мак­си­мал­но на­ля­га­не). При ди­ас­то­ла на ля­ва ка­ме­ра се по­ни­жа­ва и до­сти­га в нор­ма око­ло 80 mm Hg (ди­ас­то­лич­но или ми­ни­мал­но на­ля­га­не).

    Ход на работа:
    1. Поставете маншета плът­но вър­ху миш­ни­ца­та на ваш съ­у­че­ник, кой­то е в се­дя­що по­ло­же­ние и спо­кой­но съ­сто­я­ние.

    2. Поставете слушалката и ле­ко при­тис­не­те мем­бра­на­та ѝ в ям­ка­та на ла­кът­на­та ста­ва.
    3. Напомпайте въздух в ман­ше­та, до­ка­то на­ля­га­не­то до­стиг­не 180 – 200 mm Hg (над пред­по­ла­га­е­мо­то сис­то­лич­но на­ля­га­не).
    4. Чрез винтила из­пус­кай­те бав­но въз­ду­ха от ман­ше­та, ка­то сле­ди­те по­ни­жа­ва­не­то на на­ля­га­не­то. На­ля­га­не­то в ман­ше­та на­пъл­но при­тис­ка ар­те­ри­я­та и през нея не про­ти­ча кръв към пред­миш­ни­ца­та. Ко­га­то на­ля­га­не­то в ман­ше­та ста­не по-нис­ко от сис­то­лич­но­то в ар­те­ри­я­та, в слу­шал­ка­та се по­я­вя­ват рит­мич­ни то­но­ве вслед­ствие пре­ми­на­ва­не­то на кръв в ар­те­ри­я­та са­мо при сис­то­ла. От­че­те­те на ма­но­ме­тъ­ра сис­то­лич­но­то кръв­но на­ля­га­не.


    5. Когато спадащото налягане в ман­ше­та ста­не мал­ко по-нис­ко от ди­ас­то­лич­но­то в ар­те­ри­я­та, рит­мич­ни­те то­но­ве в слу­шал­ка­та из­чез­ват, за­що­то кръв пре­ми­на­ва към пред­миш­ни­ца­та и при ди­ас­то­ла. От­че­те­те на ма­но­ме­тъ­ра ди­ас­то­лич­но­то кръв­но на­ля­га­не.
    6. Запишете двете стойности на кръв­но­то на­ля­га­не в таб­ли­ца­та.
    7. Помолете ваш съученик да на­пра­ви 20 кля­ка­ния.
    8. Измерете отново кръвното на­ля­га­не и за­пи­ше­те две­те стой­нос­ти (сис­то­лич­но­то и ди­ас­то­лич­но­то кръв­но на­ля­га­не) в таб­ли­ца­та.
    9. Сравнете данните от двете из­мер­ва­ния и на­пра­ве­те из­вод. За­пи­ше­те го в тет­рад­ки­те си.

    При работа с автоматичен елек­тро­нен апа­рат след стъп­ка 1 вклю­че­те ав­то­ма­тич­но­то на­помп­ва­не на ман­ше­та. На дис­плея от­че­те­те стой­нос­ти­те на сис­то­лич­но­то и на ди­ас­то­лич­но­то на­ля­га­не.

    Защо при функционално на­то­вар­ва­не се по­ви­ша­ват ед­но­вре­мен­но пул­со­ва­та чес­то­та и кръв­но­то на­ля­га­не?