Тракийско и антично изкуство по българските земи
На територията на днешна България в различни време на живели траки, гърци и римляни. Тяхното художествено наследство съдържа множество ценни паметници и произведения на изкуството – гробници, скулптури и релефи, вази с рисунки, стенописи и мозайки.
Траките населявали земите на днешна България през Античността. Те оставили многобройни свидетелства за своята култура – погребални могили, ритуални предмети и предмети от бита, каменни плочи.
Те били и добри строители. За съжаление, останките от единствения добре запазен тракийски град Севтополис са под водите на язовир „Копринка“. Известни са и други градове и селища – Кабиле, Перперикон, Татул, Старосел. Археолозите и днес продължават да разкриват много ценни останки от богатата материална и духовна култура на траките.
Траките, както и египтяните, вярвали в задгробния живот. Ето защо те изписвали стените на вечното жилище на покойника с различни сцени. Много често наред с покойника до него били погребвани съпругата и слугите му.
Най-ценните произведения на тракийското изкуство са гробниците, украсени със стенописи (Казанлъшка, Александровска), и съкровищата, от които най-известно е Панагюрското.
Стенописите в Казанлъшката гробница са изключително ценен паметник на античната живопис и затова са включени в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Те са рисувани от неизвестен майстор към края на IV и началото на III в. пр.Хр. В тях са изобразени покойникът – знатен тракиец – и неговата съпруга, заобиколени от своите слуги, кочияши, музиканти и коне. В горната част на купола е нарисувана сцена на надбягване с колесници.
Гробницата в Свещари също е включена в Списъка на ЮНЕСКО. Статуите на млади жени напомнят за женските фигури (колони) от Ерехтейона на Акропола.
Тракийското изкуство е най-известно със своите съкровища. Те са прочути в цял свят с майсторското умение на художниците да моделират живо и убедително релефите на човешките и животинските фигури.
Панагюрското съкровище се състои от 9 съда – 4 ритона, 3 канички, 1 амфора, 1 фиала, изработени от злато, и тежи около 6 кг. Ритоните са оформени като глави на елени, на овен, на козел, а каничките – като глави на жени.
Рогозенско съкровище се състои от 165 сребърни съда. На тях са изваяни релефи с фигури, растителни и геометрични орнаменти.
Съкровищата служели за различни култови и религиозни церемонии.
Древните гърци населявали някои малки градове по Южното Черноморие – Месемврия (Несебър), Аполония (Созопол), Одесос (Варна), Анхиало и др. Сред най-ценните запазени произведения на древногръцкото изкуство са множество вази с рисунки, пресъздаващи сюжети от митологията и от ежедневието, и погребални стели, които могат да се видят в нашите археологически музеи.
От епохата на римското владичество по българските земи са запазени останки от различни римски градове, които могат да се видят в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и др. Съхранена е голяма част от римската вила Армира (гр. Ивайловград), богато декорирана с подови мозайки и прекрасни мраморни колони.
Отвътре повечето открити архитектурни паметници имат великолепни мозайки с геометрични и растителни форми. В някои от обектите са намерени и стенописи.