Праисторическо изкуство
Праисторическото изкуство възниква през каменната епоха и обхваща периода във времето между 40-ото и 5-ото хилядолетие пр. Хр.
Това изкуство е наречено праисторическо, защото е създадено преди възникването на най-ранните цивилизации.
Дълго време преди да изобретят писмеността, хората успешно правили опити да рисуват по стените на пещерите, които обитавали. Така се родило скалното изкуство, рисунките и релефите, изобразяващи предимно животни – коне, елени, бикове, носорози, лъвове. Изображения на животни има в различни части на света, но най-много и най-хубавите са в пещерите в южна Франция (Шове, Фон дьо Гом, Ласко) и в Северна Испания (Алтамира).
Праисторическите майстори използвали природни бои (жълта и червена охра, добита от глина), като ги разтваряли във вода или в животински мазнини. За черно им служел тор от прилепи или въглени от огнищата. Предполага се, че рисували с ръце или с тампони, може би и с клонки и листа. Употребявали и нещо като примитивни „спрейове“, с които пръскали скалата около дланите си. Такива силуети на ръце може да се видят и днес в някои пещери. За осветление използвали лампи с фитили, напоени с животинска мазнина. Но най-удивителното е, че животните са рисувани по памет, в условия, които и днес биха затруднили далеч по-умели художници.
Хората създавали всички тези образи не за украса или за забавление, а за да дадат израз на своите магически и религиозни представи, за да откроят онова, което е било важно за живота им в суровите условия на ледниковия период.
Праисторическият майстор пробвал също да дълбае различни изображения върху камък или кост с остър резец от твърд кварц или с остри шила. Впечатлява уверената и точна рисунка, с която са пресъздадени най-характерните особености на животните.
Той започнал да вае малки фигурки, най-често на жени, свързани, както предполагат учените, с култа към плодородието. За това съдим по широките бедра и големите гърди. Учените с ирония ги нарекли „Праисторически Венери“ по аналогия с богинята на красотата, известна от древногръцката митология.
През периода на новокаменната епоха човекът открил грънчарството и създал огромен брой съдове с разнообразно предназначение. Много от тях са украсени с орнаменти, повечето от които са геометрични.
От този период са останали и големи каменни стълбове, които се наричат мегалити. Те също се свързват с култовите и религиозните вярвания, с непознати за нас тайнствени погребални церемонии, а може би и със смяната на сезоните, с циклите на движението на слънцето.
Най-известното мегалитно съоръжение е прочутият Стоунхендж в Англия, за който се предполага, че е служил и като място за наблюдение на небесните тела.
Тогава се появяват и първите селища, които свидетелстват, че човекът вече изоставил скитническия начин на живот и се установил в постоянни местообитания. В някои от най-старите жилища са открити следи от стенописи.