Текст. Изречение. Дума (Начален преговор)

Има ли по-хубава от тебе,
моя ненагледна и добра –
срещат ме полята с мирис хлебен,
върховете – с алена зора!

Накъдето поглед да зарея,
накъдето да обърна лик –
ябълки под слънцето ти зреят
от пенлива Струма до Балчик.

Във небето рилско се издига
пряспа снежна с блясък нестопен
и старопланинската верига
се превръща във венец зелен.

Вековечен знак на твойта слава,
на кръвта ти приливна вълна,
над която пак се възвишава
Шипченската горда твърдина.

И разбирам: няма като тебе
друга с по-сияйни красоти –
горд съм, че живея в край вълшебен
и че мойто детство тук цъфти!
Атанас Цанков

Атанас Цанков
(1932 – 2010)

Български детски писател, автор на книгите „Щурче в тролея“, „Във Вълшебната гора“, „Непослушковци“ и др.

Въпроси

✔ Какви чувства са изразени в стихотворението от Атанас Цанков?
✔ Защо България е наречена „ненагледна и добра“ и „край вълшебен“?
✔ Кои забележителности на страната, споменати в стихотворението, ни дават основание да се гордеем, че сме българи?
✔ Символ на какво е „Шипченската горда твърдина“?
✔ Какво е за вас родината? Разкажете за важно историческо събитие, опишете красив природен обект, споделете какво мислите за хората, които днес живеят на нашата древна земя.

Атанас Цанков е написал стихотворението „Родина“, за да сподели чувството, което изпитва към България. Въздействието на текста се дължи на умело подбраните от поета езикови средства, изразяващи неговата обич към отечеството.

Текст. Изречение

При общуване с помощта на езика създаваме текстове. С тях си служим, за да решаваме конкретни задачи: да установяваме, да поддържаме и да прекъсваме контакта със събеседниците; да получаваме и да осигуряваме информация; да споделяме мнения и да защитаваме правотата им; да изразяваме чувства; да правим оценки и др.

Текст – основно средство за размяна на информация при общуване.

Предназначение на текста:
? установяване, поддържане и преустановяване на контакт;
? получаване и осигуряване на информация;
? оказване на въздействие;
? изразяване на отношение;
? даване на оценка и т.н.

За да можем по-добре да възприемаме и да създаваме текстове, определяме темата, подтемите и ключовите думи. В зависимост от вида на общуването (устно или писмено) и от предмета и целите на общуването използваме различни видове текст. (Вж. Приложение 1)

Текстът е изграден от изречения, изреченията – от думи, думите – от звукове/букви.
Изреченията са прости и сложни по състав.

Изречение – състои се от дума или думи, изразяващи завършена мисъл; оформено е граматически и интонационно (в устната реч).

Простото изречение има едно сказуемо.

Сложното изречение има две или повече сказуеми.

Дума

Думата има речниково значение и граматично значение.

Речниково значение на думата – това, което думата означава и назовава.

Граматично значение на думата – изразява се чрез граматичните особености (признаци) на думата; думата като част на речта.

В 5. клас се запознахте с особеностите на следните части на речта:
• местоимения – лични местоимения, възвратни лични местоимения, притежателни местоимения, възвратни притежателни местоимения;
• глагол (време на глагола – минало свършено време, минало несвършено време); нелични глаголни форми (причастия – минало свършено деятелно причастие, минало несвършено деятелно причастие);
• наречие;
• предлог.
(Вж. Приложение 2)

Съобщително име

Изменяема част на речта, назовава предмети, явления, лица, растения и животни.

Примери: майка, дърво, планина, четене, телефон.

Прилагателно име

Изменяема част на речта, означава признаци, свойства и качества на предмети и явления.

Примери: смел, здрава, очарователни, червено, любопитен.

Числително име

Изменяема част на речта, назовава брой на предметите или поредност.

Примери: пет, трети, първо, седемнадесет, десета.

Местоимение

Изменяема част на речта, замества имената.

Примери: ние, техен, те, твоите, себе си.

Глагол

Изменяема част на речта, означава действия или състояния.

Примери: скачам, учи, пишете, ще играем, стояхте.

Наречие

Неизменяема част на речта, означава обстоятелства (време, място, начин, причина).

Примери: там някъде късно скоро отзад

Предлог

Неизменяема част на речта, означава смислови отношения между другите думи в изречението.

Примери: с/със, в/във, на, към, върху.

Упражнения

Прочетете текста и изпълнете упражнения 1 – 13.
Колкото повече се приближавахме до България, толкова по-нетърпелив ставах да видя милото си и прекрасно отечество, от което толкова години отсъствах… Като мислех за България, за бащиното си огнище, дето много сладки спомени от детинство изпълваха сърцето ми – аз ставах съвсем нетърпелив: исках да се хвърля в Дунава, да го преплувам, та да изляза на милия бащин бряг; а оттам да се затека към родното си село, към къщата на милите си родители, да ги видя и поздравя и най-после да се намеря между сродници и познати. [...]
Де не съм ходил? Какви места не съм обикалял? Ала най-прекрасното място на света не ми е бивало толкова приятно, колкото родното ми място! Вярвайте, по-голяма радост не съм усещал в сърцето си през целия си живот, отколкото когато се завърнах в отечеството си. О, мое мило отечество, аз никога няма да те забравя!
Петко Р. Славейков

1. Докажете, че откъсът от произведение на Петко Р. Славейков е текст.

2. Определете темата, подтемите и ключовите думи. Предложете заглавие.

3. Какво е основното предназначение на текста – да информира за красотите на България, да подтикне читателя да опознае по-добре родината, да изрази отношението на автора към отечеството? Защо?

4. От колко абзаца се състои текстът? В кой от тях най-силно е представена обичта към родината?

5. Разделете се на групи. Състезавайте се коя група ще запише в тетрадките повече езикови средства, с които писателят изразява любовта си към България.

6. Посочете вида на текста според преобладаващите в него елементи на описание, на повествование или на разсъждение.

7. Запишете синоними на думите от текста: отечество, сродници, прекрасно. Запишете антоними на думите от текста: приближавахме, сладки, познати. Включете синонимите и антонимите на тези думи в измислени от вас изречения.

8. Начертайте в тетрадките си таблицата и я попълнете с примери на местоимения, които откривате в текста.

Вид местоимение	Примери

9. Препишете по едно местоимение от всеки вид (упр. 8) и му направете морфологичен анализ.

10.На три глагола от първия абзац на текста определете граматичните признаци.

11. Дайте примери за изучени в 5. клас причастия, които откривате в текста. Какво означават, към кой вид принадлежат?

12. Препишете наречията от следните изрази, употребени в текста: много сладки спомени; ставах съвсем нетърпелив; никога няма да те забравя. Определете вида на наречията.

13. Колко предлога откривате в първия абзац на текста? На три от тях определете какви отношения между думи в изречението изразяват.

14. Препишете изреченията в тетрадките си и определете: вида на изреченията по цел на изказване и по състав; кои са главните части на изреченията, с кои въпроси се откриват, как се подчертават; кои са второстепенните части на изреченията, с кои въпроси се откриват, как се подчертават.

Българите помнят своето славно минало.

Децата на България обичат прекрасната си родина.

На 10 април 1979 г. започва полетът на първия български космонавт.

Допълнителни упражнения

Определете думите от изречението като части на речта.

Кликнете върху всяка дума, за да проверите дали сте се справили добре.

Големият ми брат чака приятелите си.

Младата оперна изпълнителка получи голямата награда.

Определете в кой вид текст – повествование, описание или разсъждение, може да се използват групите думи.

Кликнете върху всяка карта, за да проверите дали сте се справили добре.

Определете какви части на речта са думите в изречението.

Проверете дали сте работили добре, като кликнете върху всяка карта.

Напишете в тетрадките антоними на думите, изписани на картите.

Кликнете върху всяка карта, за да видите примери.

Редактирайте теста.

Кликнете върху картата, за да проверите дали сте работили правилно.

Редактирайте изреченията.

Кликнете върху всяка карта, за да проверите дали сте работили правилно.