Човекът и другите
Аз и другият
Човекът не живее сам, а в общност – семейство, род, народ. В нея той е в постоянна връзка с други хора, като общува с тях. Още в ранното си детство всеки осъзнава, че едновременно е различен от тези, които го заобикалят, и е зависим от тях, че е част от тях. Всеки човек възприема себе си като единствен, незаменим и неповторим. Но какво означава друг? Другите – това са родителите, учителите, приятелите, семейството, непознатите, познатите, враговете, неприятелите, съотечествениците, чужденците… – един пъстър и разнолик свят. Другият е всеки, който е извън представата за самия себе си. Другият е различие. Той е друг, различен Аз, за когото ние сме другите. И този „друг“ гледа на себе си като на единствен, неповторим, уникален.
Другият може да ни е познат, близък или такъв, който ни предстои да опознаем. В по-широк план другите са различните народи и култури, за които човек трупа познания чрез пътуванията и книгите. Това са други, реални или измислени цивилизации.
1. Защо човек общува с другите?
2. Какво означава друг?
3. Кои възприемаме като други?
Общуването с другите
В своя живот човек попада в различни ситуации, изпълнява разнообразни роли в обществото и влиза в различни взаимоотношения с другите. Начинът на общуване с тях и реакциите към тях зависят от възпитанието, от начина на живот, от културата и от духовните качества на личността.
В зависимост от ценностите на човека или на общността, към която той принадлежи, се определя и отношението му към другия. Ако уважаваме другия, а не тръгваме към него с предубеждения, с него може да се води пълноценен диалог.
В такъв случай казваме, че между нас и другите съществуват мостове, които ни свързват. Взаимоотношенията ни се градят на основата на доверието, милосърдието, всеотдайността, щедростта и любовта.
Но другият може да бъде непознат и да ни е духовно чужд. Тогава често човек се затваря в своя собствен свят.
В този случай няма мостове, чрез които да се свържем с тях. Най-често това отношение е следствие от натрупано недоверие, страх, омраза, завист, егоизъм. За да можем да разберем другия и да водим диалог с него, трябва да градим мостове, защото срещата на човека с другите носи откривателство. Опознавайки другите, човек опознава света, научава се да различава доброто от злото, стойностното от незначителното. Другите са и огледало на собствената ни душа. Те са път към самопознание – към откриване на нашите достойнства и слабости, към осъзнаване на ценностите, значими за отделната личност и за обществото.
1. От какво зависи общуването ни с другите?
2. В какви случаи общуването с другите е пълноценно?
3. Кога човек се затруднява да общува с другите?
4. Защо опознаването на другите е път към самоопознаването?
Човекът и другите в художествената литература
Една част от литературните текстове изобразяват човека и другите такива, каквито са в действителност. Историите и героите в тези произведения са измислени, но много приличат на истински. Писателите и поетите не копират и не преповтарят реалността, а художествено я претворяват. Такива литературни произведения се определят като реалистични. Те изобразяват делниците и празниците на човека, разкриват неговите радости и скърби, изграждат представа за красивото и грозното, за бедността и богатството, за щастието и нещастието, за смешното и тъжното, за цялата пъстрота на живота. В тези художествени текстове се поставят проблеми, които засягат различията в произхода на хората, в условията и в начина им на живот, във възпитанието им.
В други литературни произведения са изобразени фантастични картини и герои, такива, каквито не срещаме в нашето всекидневие. Независимо от това дали изображението е реалистично, или фантастично, проблемите, които писателите и поетите поставят, са свързани с нас – хората от планетата Земя.
1. Как са изобразени човекът и светът в реалистичните художествени текстове?
2. Как са изобразени човекът и светът във фантастичните художествени текстове?
3. По какво си приличат реалистичните и фантастичните литературни произведения?
Светулка
Като искра, запалена от кремък,
светулка през гората преминава.
За себе си тя няма много време,
но светлина за другите оставя.
Защо се смеете, пълзящи твари,
че тя е мъничка за вас, далечна,
че тя за денонощие изгаря,
а вие винаги били сте вечни?
Защо ли толкоз присмехулно-гневни
отново гледате сега на нея,
че тя е еднонощна, еднодневна?
Едничък миг тя може да живее,
но светлина за всички ще запали…
Евтим Евтимов
1. Какви взаимоотношения са изобразени в стихотворението?
2. Как светулката се отнася към другите?
3. Какво е отношението на другите към светулката?
4. Какво е отношението на поета към светулката и към другите? Посочете думи и изрази, които го разкриват.