Човекът и природата

Природата

Какво представлява природата? Природата е цялата физическа вселена около нас или ако се доверим на написаното в тълковния речник, тя е „заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност“. Тя е всичко естествено и неповторимо, съществувало още преди появата на хората. Природата е мъничкото кокиче, усмихващо се на слънцето изпод късния пролетен сняг, но и величествената вековна гора с дърветата исполини, устремени към небето. Тя се побира както в капчицата роса, така и в необятния океан. Има я в жаркото лятно небе и в скованата от студ зимна вечер. Живее в ефирната прелест на пеперудата и в застиналата красота на раковината. Тя е материя и енергия, колорит и разнообразие, надежда и живот.

Заобикаля ни навсякъде и ни дарява с неизчерпаемите си блага, с радост и одухотворение, с усещане за пълнокръвно присъствие в света. Ако можем да разберем природата и да живеем в хармония с нея, ще живеем в хармония със самите себе си.
Човекът е творение на природата и заедно с нея е част от Вселената. И колкото и могъщ да се чувства с постиженията на цивилизацията, с новите свръхмодерни технологии, не бива да забравя, че не ѝ е господар, а нейно творение, малка прашинка на фона на необятния Космос. Затова диалогът му със заобикалящия го свят трябва да е равноправен. За да имат човекът и човечеството живот и бъдеще, в своеобразния им „разговор“ с природата трябва да звучат уважението, отговорността, благодарността, любовта.
Съвременният човек обича да пътува, да опознава нови територии, да се любува на екзотични пейзажи в отдалечени краища на света. Пътешествията го даряват с наслада и познание. Но най-емоционално и вдъхновяващо е общуването с родната природа. Тя е част от същността ни на човеци и българи. Досегът с нея ни прави по-богати и по-хармонични, кара ни да разбираме по-добре себе си и да се гордеем с благата ѝ, а когато сме далеч от отечеството, да копнеем за него. Неслучайно много от творците на българската литература разсъждават върху връзката на човека с природата – не само материалната, но и духовната. Защото връзката на човека с неговия роден свят е неунищожима ценност.

1. Що е природа? Посочете примери.

2. В какво се изразява връзката между човека и природата?

3. Защо човекът трябва да уважава природата и да се отнася отговорно към нея?

4. Какво е отношението на българите към родната природа? Посочете примери от живота и от литературата.

Природата! Аз никога не съм заставал пред нея без най-дълбоко умиление, без да се препълни съществото ми с най-благите и тихите усещания. Само в нейното присъствие заглъхват в мене пазарските тревоги и интереси на живота. Там, при нея, уединен и свободен като птица, човек често се превръща на дете, усеща тайнствената радост на битието, възторгваш се, че можеш безпрепятствено и до воля да се опиваш от омаята на всичко, което Бог е турил хубаво, светло, величаво в природата – да ѝ се наслаждаваш, да я обичаш, да я обоготворяваш!... Ако човек изглежда като да е излязъл недовършен из ръцете на Създателя (…), то природата е напълно съвършено създание, тя носи гордо печата на всевечния си гений-творец, тя е неговият истински образ и подобие, велика като него, вечна като него, божествена и добра като него.

Из разказа „Пейзаж“, Иван Вазов

Как разбирате следните мисли, посветени на природата? Коментирайте ги.
Илюстрирайте твърденията си с примери от личния си опит.

„В природата няма нищо безполезно.“

_{(Мишел дьо Монтен,
френски философ)}

„Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво – не ѝ противодействайте! И когато се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате – каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро.“

_{(Петър Дънов,}
_{български философ)}

„Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата.“

_{(Едгар Кейси,}
_{американски лечител)}

„Никой не може да нарушава законите на Майката Природа и да избегне нейните наказания.“

_{(Джулиан Джонсън,}
_{американски хирург)}