Български музикален фолклор. Фолклорът на Северна България

Северняшката фолклорна област обхваща Северозападна България и Централната част от Северна България: от границата ни със Сърбия до Добруджа и от река Дунав на север до Стара планина на юг. Върху музикалния фолклор на областта оказват влияние фолклорът на съседните държави – Сърбия и Румъния, както и на населението, преселено от Тракия.

Песните на Северна България са предимно едногласни, но има и запазено двугласно пеене (около Враца и Монтана). Едногласните песни са много разнообразни – хороводни, седенкарски, исторически, жътварски, обредни. Те са с богата метро- ритмика – в различни размери, както и безмензурни.

Хорàта се изпълняват предимно със съпровод на дудук, гайда, гъдулка, кавал, в някои части от областта и от цигулка, тромпет и флигорна. Най-популярни са Дайчово хоро, Грънчарско хоро, Еленино хоро, Ганкино хоро.

Васил Стоин (1880 – 1938) е български фолклорист, активно събирал и записал над 14 000 български народни песни, публикувани в сборниците „От Тимок до Вита“, „Народни песни от Средна Северна България“ и др.

Дико Илиев е български композитор и диригент, създател на духови оркестри в Северна България. Претворява по неповторим начин традиционен български фолклор. Известни негови хора са Дунавско хоро, Ганкино хоро, Александрийка и др.

Чие е това момиче,
дето по връа одеше?
Сиво сукманче носеше,
сиво си стадо пасеше.
Сакам го, мале, сакам го –
за него да се оженя!


Всеки ред се пее два пъти. След всеки ред се пее:

Въй, въй, въй, момиче, леле, мале, момиче…

Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ е създаден преди повече от 50 години, за да развива традиционния фолклор. Негов основател, главен художествен ръко- водител и диригент на хора повече от 30 години е композиторът Иван Вълев.

Български музикален фолклор. Фолклорът на Северна България

Северняшката фолклорна област обхваща Северозападна България и Централната част от Северна България: от границата ни със Сърбия до Добруджа и от река Дунав на север до Стара планина на юг. Върху музикалния фолклор на областта оказват влияние фолклорът на съседните държави – Сърбия и Румъния, както и на населението, преселено от Тракия.

Песните на Северна България са предимно едногласни, но има и запазено двугласно пеене (около Враца и Монтана). Едногласните песни са много разнообразни – хороводни, седенкарски, исторически, жътварски, обредни. Те са с богата метро- ритмика – в различни размери, както и безмензурни.

Хорàта се изпълняват предимно със съпровод на дудук, гайда, гъдулка, кавал, в някои части от областта и от цигулка, тромпет и флигорна. Най-популярни са Дайчово хоро, Грънчарско хоро, Еленино хоро, Ганкино хоро.

Васил Стоин (1880 – 1938) е български фолклорист, активно събирал и записал над 14 000 български народни песни, публикувани в сборниците „От Тимок до Вита“, „Народни песни от Средна Северна България“ и др.

Дико Илиев е български композитор и диригент, създател на духови оркестри в Северна България. Претворява по неповторим начин традиционен български фолклор. Известни негови хора са Дунавско хоро, Ганкино хоро, Александрийка и др.

Чие е това момиче,
дето по връа одеше?
Сиво сукманче носеше,
сиво си стадо пасеше.
Сакам го, мале, сакам го –
за него да се оженя!


Всеки ред се пее два пъти. След всеки ред се пее:

Въй, въй, въй, момиче, леле, мале, момиче…

Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ е създаден преди повече от 50 години, за да развива традиционния фолклор. Негов основател, главен художествен ръководител и диригент на хора повече от 30 години е композиторът Иван Вълев.