Аз и другите

Възраждането е периодът, през който се пробужда патриотичното чувство на българите и се формира българската нация. Огромна заслуга за това имат българските книжовни дейци и българските учители, които днес назоваваме будители. За да се пробуди националното самосъзнание, е необходимо българите да познават миналото си, да знаят и да се гордеят с историята си, както и да владеят добре своя език.
Към това ги призовава Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“, в която формулира и основните задачи пред българския народ: развитие на българската национална просвета, борба за самостоятелна българска църква и борба за извоюване на политическа независимост. Неговите идеи, подхванати и доразвити от Софроний Врачански, стоят в основата на националноосвободителната борба на българския народ.

Прочетете текста на Джанюариъс Макгахан, американски журналист, кореспондент на лондонския в. „Дейли нюз“, посетил Батак след потушаването на Априлското въстание:

Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички – бедни и богати – се възползват от него.
Няма българско дете, което да не знае да чете и пише.
И накрая, процентът на грамотните в България е толкова голям, колкото в Англия и Франция.
Със съкращения от Дж. Макгахан
Из Писмо трето – Батак: долината на смъртта и хора без сълзи

Движението за национална просвета се заражда през 20-те – 30-те години на XIX век и намира израз в увеличаване броя на училищата, броя на обхванатите в училище деца и провеждане на обучението от светски, а не от религиозни лица.
Само за едно десетилетие след откриването на първото българско светско училище в Габрово през 1835 г. училища се откриват и в Свищов, Копривщица, Пловдив, Карлово, Сопот, Калофер, Панагюрище, София, Търново, Котел, Русе и др.

Първоначално момичетата и момчетата се учат заедно, но впоследствие се създават отделни училища за момичета.
Издръжката на училищата се поема изцяло от българското население със средства от черковни приходи, занаятчийски организации и доброволни дарения от патриотично настроени българи. Главна роля в този процес поемат училищните настоятелства.
До Освобождението броят на училищата достига 1500, а образованието има подчертано светски и национален характер.

❓ Отговорете на въпросите.

Какви усилия полагат българите през Възраждането, за да осигурят образование на всички български деца?
Защо според вас през Възраждането започват да се полагат грижи за образованието и на момичетата?
Защо стремежът към знания у българите прави толкова силно впечатление на Макгахан? С кого Макгахан сравнява българите?

📘 Възрожденското училище.

През Възраждането става ясто, че образованието, което получават българските деца в килийните училища, не е достатъчно в новите условия. Развитието на стопанството изисква задълбочени познания по химия, физика, биология, чужди езици, география и др.
Килийните училища не могат да отговорят на новите обществени потребности. Така се поставя началото на светското образование по българските земи.

Във възрожденското училище от средата на XIX век мебелите са малко. За учителя има катедра, дървени чинове за учениците. Преподава се по взаимната метода, като по-големите и напреднали ученици преподават на по-малките. Така учителят е можел да обучава много деца едновременно.
Първото такова училище по българските земи е открито през 1835 г. в гр. Габрово от Васил Априлов.

На първия чин седели най-малките, които още се учели да пишат върху пясък. Следвали по- големите, които вече пишели с калеми върху плочки. Четенето, смятането и други предмети се преподавали с взаимоучителни таблици.