Светът е всичко, което ни обгражда. Самите ние сме част от него. Хората, сградите, улиците, дърветата, небето, слънцето, луната съставляват само част от света. В представите ни той има различни измерения: необятната Вселена, която не сме опознали напълно; нашата планета – Земя, към която принадлежим като човечество; нашето родно място, чийто образ носим в сърцето си. През хилядолетната си история човекът си e задавал много въпроси – как е възникнал животът, има ли го и на други планети, съществуват ли други разумни същества във Вселената. И как изглеждат? Какво ще се случи, ако се срещнем? Дали пък не сме се срещали в далечното минало? Преди да притежава достатъчно научни познания, използвайки своето въображение, човекът сам е измислял истории, чрез които да си обясни света и да потърси собственото си място в него. Такива истории са митовете. Времето в митовете започва със Сътворението. Преди това е бил Хаосът, не е имало нищо, не е имало даже и време.

       Боговете създават света и реда в него, но хората също носят отговорност за поддържането на този ред и се вписват в него чрез различни ритуали, за да предотвратят връщането към Хаоса. Постепенно, усъвършенствайки познанията си, човекът започва да разбира, че не само боговете са причината за създаването на света и за неговата промяна, за възникването на живота и за съществуването на различните природни явления. Основавайки се на опита си и със силата на своята мисъл, хората откриват закономерностите, които управляват света и които наричаме природни закони.

Жаден за знания, днес човекът продължава да изследва с голяма страст не само своята красива Земя, а и безграничния Космос, продължава да търси отговорите на въпросите за произхода на света и на самия себе си, за наличието на извънземен живот и разум. Все още неразкритите тайни и загадки на съществуването ни карат да възприемаме живота на Земята като върховна ценност.

Казват, че човекът е най-висшето създание, единственото, което може да изпитва сложни и дълбоки чувства, да прониква със силата на мисълта си в тайните на света и да създава свои творения. Хомо сапиенс (Разумният човек) се появява преди около 250 хиляди години, а дотогава в продължение на много време на планетата ни вече е имало живот. В началото човекът е почти беззащитен пред могъществото на природата. Постепенно се научава да използва богатствата є и да се пази от природните стихии. Днес от разумното поведение на човека зависи опазването на природата и съхраняването на живота на нашата планета.

Няма човек, който да не обича природата и да не се възхищава на неподражаемата є красота. Всеки има своите предпочитани места – някои обичат морето, други са очаровани от планината, трети се вълнуват от широтата на безкрайната равнина. Хората пътуват по света, подтиквани от желанието да видят красотата на природата, да изпитат вълнението от срещата с чудесата, които е създала. Въпреки това няма нищо по-мило за човека от родния край, от онези природни картини, които изграждат в неговото съзнание образа на родината. В представата за нея присъства със свой собствен аромат и особена атмосфера и образът на родния дом. Домът и родният край са част от по-голямата идея, наречена Родина. Когато сме далече от нея, я пазим в спомените си. А родната природа е съществена част от този образ на родината, който носим в себе си.

Как си взаимодействат човекът и природата?

 Попълнете таблицата в тетрадките си: 

Какви чувства пораждат у вас частите на денонощието?

Какви чувства будят у вас морето, полето, планината, гората? 

Кой е любимият ви сезон? Защо? Опишете как ви въздейства. 

Прочетете стихотворението „Обич“ на поетесата Дора Габе.

Какво чувство към родината изразява творбата?

Кои са най-ценните неща според детето, което говори в стихотворението? Посочете думите, с които то показва обичта си към родната природа.

Изслушайте творбата „Четирите годишни времена“ на италианския композитор Антонио Вивалди. Споделете какво въздействие оказва музикалното произведение върху вас.