Светът в митовете
Що е мит?
Думата мит е гръцка и означава слово, разказ.
Митовете са най-древните текстове. Те са фантастични разкази, в които се обяснява как се е появило всичко, което ни заобикаля – Слънцето и звездите, Земята и Небето, водата, животните и човекът.
Хората в древността вярвали, че разказаните в митовете истории са безспорна истина. Затова ги помнели и почитали, смятали са ги за свещени.
Митовете възникнали във време, когато не съществувала писменост. Ето защо хората ги разпространявали чрез устен разказ, танц, изображение…
1. Какво означава думата мит?
2. Разгледайте снимките в галерията. По какъв начин са представени митологичните истории?
Защо се появяват митовете?
Светът, в който хората живеят, има своите тайни. Едни от тях вече са разгадани, други – все още очакват своите обяснения. Днес ние знаем, че част от небесните тела са звезди, а други – планети. Разкрили сме причината за океанските приливи и отливи, за ураганите и градушките. Но тези знания невинаги са били достъпни за хората.
Ако се върнем много, много назад във времето и погледнем през очите на нашите далечни предци, ще видим, че заобикалящият ги свят за тях бил тайнствен и враждебен. Всяка буря, всеки черен облак пробуждал страха им, че слънцето няма да се появи отново на небосклона. Всяко природно бедствие ги карало да си мислят, че земята, на която живеят, ще изчезне завинаги. Това е така, защото и тогава, и днес всяко непознато и неизвестно природно явление предизвиква страх. А животът на нашите далечни предци зависел изцяло от природата. Затова приписвали на стихиите свръхестествена сила, мощ, власт и разум. Оприличавали ги на огромни същества – великани и чудовища.
Тези обяснения за природните явления са много различни от научните. Днес те ни изглеждат странни и фантастични, но за тогавашните хора били единственото знание, което имали и което предавали на децата си.
1. От какво зависел изцяло животът на хората в древността?
2. Кои природни явления и днес плашат съвременния човек, макар че има научни обяснения за тях?
Как древните хора си представят пространството?
Всеки древен народ е описал в митове собствената си представа за пространство. Едни народи смятали, че то прилича на грамадно яйце, а други, че има формата на огромно дърво. Вярвали, че съществуват три свята, подредени един над друг и свързани помежду си с проходи. Най-горният (небето) бил светът на боговете, средният (земята) – на хората, а подземният – на мъртвите.
Древните различавали и четирите посоки на света (изток, запад, север, юг), като се ориентирали по изгрева на слънцето.
Смятали, че мястото, което обитават, е център на света. Това място за тях било познато (свое) и там се чувствали в безопасност. Тъй като нямали възможност да пътуват на големи разстояния, чуждата територия ги плашела. За тях тя била чуждо място – непознато и враждебно.
За да подредят в представите си нещата, които ги заобикалят, нашите далечни предци ги противопоставяли по двойки: свое – чуждо; небе – земя; вода – суша; горе – долу; ден – нощ и т.н.
Митология и изкуство
Един китайски мит описва Вселената като яйце, изправено с върха нагоре. По вътрешната страна на горната му черупка било разположено небето. Подобно на яйчен жълтък, Земята плувала сред огромен океан.
Древните скандинавци вярвали, че Вселената се състои от три свята, които били разположени един над друг и приличали на огромно дърво. Клоните му се простирали високо в небето, където живеели боговете. Около ствола на дървото се намирала плоската Земя, опасана от световния океан. В дълбоките му води живеела могъща змия. Тя стягала в здрава примка Земята, света на хората, и така не ѝ позволявала да се разчупи. Корените на това космическо дърво се спускали дълбоко, дълбоко – в ледения свят на великаните.
1. Прочетете преразказите на двата мита. Как си представят Вселената древните китайци и скандинавци?
2. Потърсете в библиотека или в интернет митове за Сътворението на други древни народи. Как е изобразена Вселената в тях?
Как древните хора си представят времето?
От една страна, предците ни вярвали, че всяко нещо във Вселената има своето начало. Дори времето не съществувало преди Сътворението. То се появило едновременно с първите елементи на Вселената. Подреждането на света, такъв, какъвто го виждаме днес, продължило много години.
От друга страна, древните виждали, че в живота всичко се повтаря, така както се повтарят сезоните, щастието и нещастието, успехът и неуспехът. Затова смятали, че както се редуват дните и нощите, така и времето се движи в кръг и винаги се връща в началния момент на Сътворението. Тогава и времето, и Космосът „се раждат“ отново. Този момент за тях бил свещен, бил празник.
1. Защо според древните хора времето се движи в кръг?
2. Прочетете в тълковен речник какво означава думата празник.
Каква е ролята на митовете в живота на древните хора?
Митовете давали на хората от древността отговори на важни въпроси като защо слънцето изгрява и залязва, как са се появили растенията, животните и хората, колко високо е небето.
Освен обясненията за природата от тези свещени разкази древните научавали как живеят боговете и какво е добро и зло. Откривали примери за това как да организират живота си и как да се отнасят един към друг.
Предците ни вярвали, че митовете притежават магическа сила, която предпазва Вселената от разрушение. Затова ги изпълнявали по време на празник и били спокойни, че познатият им свят няма да изчезне – слънцето няма да падне на земята, водата няма да залее сушата, а небето винаги ще е достатъчно високо и няма да премаже хората под тежестта си.
1. На кои важни за хората въпроси давали отговори митовете?
2. Имаме ли днес нужда да създаваме митове и защо?