Художествената литература

  В художествената литература (в приказките, в стихотворенията, в разказите) се говори за човека, за човешките радости и скърби, за човешките преживявания и чувства, за историята и случките в човешкия живот, за природата и др.
    В художествената литература всичко е показано конкретно, образно, картинно.
   Образ е всяко нещо, което е конкретно обрисувано. Представено е така, че читателят може да го възприеме със сетивата си (зрение, слух, обоняние...).
   В художествената литература всичко може да бъде конкретно представено – да бъде показано като образ. Неща, които няма как да докоснем и видим като страх, воля, тревога, мъка, любов, спомен и други, могат да бъдат така изобразени, че да се „изправят“ пред очите на читателя.
    Ето три художествени образа от стиховете на поета П. К. Яворов:
    мъка – „… рани разяждат ранени сърца…“ („Арменци“)
    гняв – „… огън в очите разсъдък суши…“ („Арменци“)
    радост – „… усмивка цъфне на лицето.“ („Градушка“)
   Писателят си служи с измислица, когато създава текстовете си. Той фантазира, съчинява случки, събития, герои. В художествения текст всичко е възможно: пролетта да е изобразена като млада девойка, вълшебното килимче може да лети, цветята да пеят и танцуват, тиквата да стане каляска.
    Читателят знае, че в художествения текст има измислица, но я приема, защото разбира, че това е начин писателят да покаже всичко конкретно пред очите му, да го оживи и да го представи по-красиво.