В литературните произведения много често присъстват теми, които са присъщи на митологията и народното творчество. Особено силна е връзката с мита и фолклора при преразказаните приказки, защото са близки по съдържание до фолклорните, а те пък водят началото си от митологията. Но и в личното творчество е обичайно да се поставят на обсъждане теми, които произлизат от мита или фолклора.
     Приемствеността между мит, фолклор и литература проличава ясно в постоянното присъствие в тях на най-разнообразни образи на дървото – от митичната представа за света като дърво, „дървото на познанието“ в библейския разказ за началото на света, през ореха в легендата „Господ и дяволът правят света“, родовото дърво или коледното дръвче и бъдника, до ябълковото дърво в „Тримата братя и златната ябълка“.

     Връзката между литературата, мита и фолклора проличава и чрез други постоянни теми. В „Хайдути“, „Легенда за рома“ и „Главатарят, който искал да плени месечината“ основни теми са народната съдба, свободата и нравственият избор.
     В „Легенда за рома“ е поставена на обсъждане двойствеността на битието и вечното противоборство между доброто и злото – тема, която присъства и в легендата „Господ и дяволът правят света“.
     В „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“ по сходен начин са представени темите за човешката съдба и за осъществяването на човека в обществото, но същите теми присъстват и в „Легенда за рома“.
     В „Грозното патенце“ е показано как изпитанията, които ни изпраща животът, обогатяват знанието ни за света и за самите нас. Подобно послание съдържа и „Похитителят на мълнии“. Разбирането, че изпитанията са проверка за стойността на отделния човек или на общността и възможност за тяхното развитие, е споделено от значителен брой произведения на народното творчество и литературата.

     Отношенията между родители и деца са също основна тема, споделяна от мита, фолклора и литературата – ще я открием в древногръцкия мит за произхода на боговете, в приказки като „Тримата братя и златната ябълка“ и „Златното момиче“, в „Легенда за рома“ и в „Похитителят на мълнии“, както и в ред още текстове.
     В „Главатарят, който искал да плени месечината“ на обсъждане са поставени въпросите за щастието, благоденствието и разбирателството. Връзката между добронамереността, приятелството и благополучието е показана и в „Златното момиче“ и „Похитителят на мълнии“. Редом с темата за добронамереността и приятелството стои и проблемът за неприемането на различния, представен в „Грозното патенце“.
     По различни начини, но с несъмнено постоянство в митологията, в народното творчество и в литературата се осмислят също и въпросите за доброто и злото, за красивото и грозното, за истината и лъжата, скромността и гордостта, щедростта и алчността.
     Всички тези теми, които литературата споделя с мита и фолклора, проявяват същността ѝ на човекознание.

     ТВОРЧЕСТВО В ЕКИП

     Обобщете резултатите от вашите изследвания и от работата ви в екип, извършени по изучаваните теми в раздела. Представете ги пред съучениците си и ги обсъдете заедно.