"Троица братя града градяха". Народна песен. Да прочета

Троица братя града градяха,
деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.
Троица братя сговор сториха:

„Чието либе най-рано дойде
да ми донесе ранна прогимка,
да го вградиме в Бялаго града.“

Всяко си либе на либе каза,
Струнино либе сал не ѝ каза,
ами ѝ каза и я нареди:
– Ой, Струно, Струно, млада
невясто, утре ми, либе, рано подрани,
та си обаняй малкото дете,
па си го повий и нахрани го,
и нахрани го, и приспи си го,
па ми изпечи ранни хлебове,
и опери си бялото пране,

па ми сготви ранна прогимка,
и донеси я на Бяла града.
Струна невяста рано подрани,
та си направи много работи,
дето нареди нейното либе;
па си наготви ранна прогимка,
и сготвила я, и отнела я.
Кога я видя нейното либе,
нейното либе ником уникна,
ником уникна, сълзи зарони.

Като ги видя Струна невяста,
тя си на либе тихо говори:
– Оти ми, либе, ником уникна,
ником уникна, сълзи оброни?
– Ой, Струно, Струно, млада невясто,
изпуснал съм си сребърен пръстен
сребърен пръстен със червен камък –
изпуснах си го в Бялаго града!
– Ой, либе, либе, Струнино либе,
рипна ще Струна, извади ще го.
Рипнала Струна в Бялаго града,
да си извади сребърен пръстен.

Струнини стрици, същи девери,
камък по камък, дърво по дърво,
та си вградиха Струна невяста.
Струна невяста викна заплака:
– Ой, стрици, стрици, същи девери,

изградете ме от дясна страна,
от дясна страна на Бяла града,
та да си храня малкото дете,
малкото дете със прясно мляко.