СТАРИННОСТТА НА ФОЛКЛОРА

     Думата фолклор е от чужд произход. Тя е съставена от два английски корена: folk – народ, и lore – знание, мъдрост. Можем да я заменим със словосъчетанието народно творчество. Понятието фолклор започва да се употребява сравнително отскоро – едва преди близо 170 години. Но народното знание, което назоваваме с него, има по-древен произход. То е трупано през десетки векове, променяло се е и се е обогатявало. Ако познаваме фолклора си, ние всъщност научаваме много за историческия път на своя народ.

     ОБХВАТЪТ НА ФОЛКЛОРА

     Фолклорът включва най-разнообразни по съдържание и форма произведения и дейности. Те могат да са словесни текстове – приказки, песни, легенди, поговорки, пословици, но също и семейни обреди – сватби, кръщенки, и календарни празници – коледуване, лазаруване, кукерски игри. Усетът за красота на народа е отразен в ритуалите, в носиите, в танците, в постройките на къщите, в изработените домашни вещи и оръдия на труда. Знанието за света и реда в него личи в обработката на земята и отглеждането на животни, дори в приготвянето на храна. Група от хора, която организира живота си според нормите на фолклора, се нарича традиционна общност.

     ОСОБЕНОСТИТЕ НА СЛОВЕСНИЯ ФОЛКЛОР

     За всеки народ словесният му фолклор е безценно богатство. Днес хората се стремят да го запишат, за да го опазят и предадат на следващите поколения. Но някога той се е разпространявал от уста на уста: в празник и в делник, по седенки, сред приятели и у дома хората пеели и си разказвали различни истории.
     Фолклорните произведения са плод на колективни усилия. Затова те са анонимни: не можем да посочим конкретен човек за техен създател. Всеки певец или разказвач е възпроизвеждал това, което е запомнил като слушател от предишния. А при изпълнението сам е добавял и нещо от себе си, променял е детайл (подробност) от творбата в зависимост от личните си предпочитания. Но е запазвал най-същественото от смисъла, образите и формата. Затова фолклорните произведения съществуват в различни варианти. Неслучайно ги наричаме още народни творби – в тях наистина са вложени способностите и вкусът на безброй неизвестни хора от народа.
     Нашият фолклор не е толкова древен, колкото са старогръцките митове. Но ако не го познаваме, няма да се изградим като пълноценни личности, не бихме разбрали какво е специфично за българите, не бихме разграничили общото и различното между нас и другите народи.

     ЗНАЧЕНИЕТО НА СЛОВЕСНИЯ ФОЛКЛОР

     Юнашките, хайдушките и историческите песни възпяват подвизи на храбри герои, пазители на народа в трудни времена.
     Митическите песни и баладите ни отвеждат в тайнствени пространства и описват чудновати същества – така разкриват въображението на нашите предци.
     Легендите описват необичайни събития или чудеса, които са се случили в далечни времена. Те съхраняват народната памет за миналото.
     Приказките разказват колко различни могат да бъдат човешките характери, учат ни да разграничаваме доброто от злото, истината от лъжата, благородството от егоизма. Те ни възпитават да уважаваме трудолюбивия, да ценим достойнството си, да презираме мързеливия и алчния, да не се отчайваме в бедата и да се борим с неправдата.
     А пословиците и поговорките показват мъдростта, която е извлякъл българинът от житейския опит на предишните поколения.