ВЪПРОСИТЕ НА ЧОВЕКА

     Човекът е най-обикновеното, но и най-загадъчното същество. Също така обикновен, но и загадъчен е светът, в който човекът живее и без който той не би могъл да съществува. Около света и човека витаят безброй въпроси. Какъв е човекът и защо е такъв? Какво представлява светът, в който хората живеят, как е устроен и защо? Кога и откъде са произлезли светът и човекът, как съществуват, на какво се крепи животът?
     На тези въпроси от векове търсят отговор различни науки – физика, биология, астрономия, история. Още преди да се появят науките, на същите въпроси хората се опитвали да дадат отговор и с помощта на митовете.

     МИТ И МИТОЛОГИЯ

    Митовете са най-древните разкази за богове и герои, които съдържат вярванията на хората. С тях се обясняват произходът и устройството на света. Съвкупността от всички митове на един народ представя неговата митология. Затова говорим за българска митология, гръцка митология, скандинавска митология.

     БОГОВЕТЕ

     В стремежа си да разбере своя живот и света, който го обкръжавал, праисторическият човек вярвал, че всичко, което вижда около себе си, се управлява от богове. Той си ги представял като необикновени същества, надарени с изключителни способности. Богове владеели небето, земята и морето, бог било слънцето, богиня била и луната.

     ГЕРОИТЕ

     Освен за богове, митовете разказват за герои и за техните подвизи. Митичните герои най-често побеждават чудовища или даряват хората с някакви блага.

     ОСОБЕНОСТИ НА МИТИЧНИТЕ РАЗКАЗИ

     Митовете са дошли до нас, след като са били разказвани и преразказвани в продължение на хилядолетия. Тези разкази в повечето случаи са примитивни и наивни, изглеждат странни. Такива са, защото съдържат в себе си представи от най-ранното, още неразвито, първобитно човешко съзнание.

     ОДУШЕВЯВАНЕ НА ПРИРОДАТА

     В митовете не само природните явления, но и животните и растенията са представени като одушевени, разумни същества. Праисторическият човек не съзнава себе си като нещо различно от ограждащата го среда и затова ѝ приписва своите усещания и мисли.

     ОПОЗИЦИОННА ДВОЙКА

     Друга особеност на митовете е начинът на мислене, при който две противоположни неща се разбират като свързани едно с друго – например добро – зло, високо – ниско, ляво – дясно, свещено – обикновено. Злото е противоположно на доброто, защото ако нямаше добро, нямаше да знаем какво е зло. Представата за високо не може да съществува без представата за ниско и обратно. Също така ляво е обратната посока на дясно, а дясно – обратната на ляво.
     Тези съчетания от понятия, които са едновременно и противопоставени едно на друго, и неотделимо свързани, се наричат опозиционни двойки.
     На най-ранните етапи от своето развитие хората са осмисляли света с помощта на подобни опозиционни двойки.

     МИТОВЕ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
     Едни от основните въпроси, които съзнателният човек си задава, е откъде е произлязъл, кой, кога и по какъв начин е създал вселената, как са възникнали нещата, които по-рано не са съществували. На тези въпроси се опитват да отговорят митовете за сътворението, които разказват за началото на всички неща – на света, на хората, на предметите и явленията.
     Във всяка митология разказите за произхода на света заемат централно място и имат най-голямо значение. Това е така поради две причини. На първо място, защото няма по-важен въпрос за човека от това кой е самият той и какъв е светът, в който живее. И на второ – понеже митовете са преди всичко разкази за началото. Древните хора обяснявали всяко нещо с разказ за това как то е било създадено или откъде се е появило.

     ХАОС И КОСМОС

     Различните народи имат най-разнообразни представи за това как се е появил светът. Повечето от тях обаче споделят представата, че преди космосът да бъде създаден и подреден, е съществувал абсолютен хаос. Хаосът, който предхожда света, в представите на древните хора е безформена пустош като мрак или като водна пустиня. За да се роди светът следователно, е било необходимо този изначален хаос да бъде организиран.
     Разбирането, че светът е подреден, е изразено в самата дума космос, с която в много езици се назовава светът. Тя е старогръцка и означава ред. Но означава и нещо повече – под космос се разбира не каква да е подредба, а красива, празнична. Така в най-първичните виждания на човека за света той му се представя като подреденост, противопоставена на хаоса.

     РАЗДЕЛЯНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ

     Създаването на ред става чрез разделяне и преобразуване (или превръщане).
     Подреждането се проявява първо като разделяне. Отделят се земята и небето, които първоначално са били слети в хаоса. После сушата се отделя от водата.
     В съгласие с космическия ред мракът се превръща в светлина, празното пространство се запълва с материя, а безличието и безформеността се преобразуват в красота.

     РЕДЪТ

     Основна ценност в митологията е редът. За да има свят, трябва да има ред. Редът е необходим, за да могат хората да съществуват нормално. А освен че е необходим, той се разбира като добър и красив. Затова тези, които го създават и помагат за поддържането му, са добротворци, а другите, които го нарушават, са вредители, сили на злото и грозотата.

     МИТИЧНИ ИДЕИ ЗА ПРОИЗХОДА НА СВЕТА

     Независимо от изключително голямото си многообразие митичните разкази за произхода на света оформят две главни групи според основната си идея – идея за развитието и идея за сътворението.

     ИДЕЯ ЗА РАЗВИТИЕТО

     Първата група съдържа разкази за началото на света, организирани около идеята за развитието. Според тези митове светът е произлязъл от някакво начално безформено състояние чрез постепенно развитие. Това начално състояние обикновено е хаос, мрак или вода, но в някои митове се описва и като космическо яйце, от което светът се „излюпва“. Понякога от яйцето излизат първите хора. В други случаи от него се ражда богът, който ще сътвори света. В отделни митове светът се оформя от тялото на някакво гигантско същество, убито от боговете.

     ИДЕЯ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

     Вторият тип митове за началото на света се основава на идеята за сътворението. Според тях вселената е създадена по волята на някакво свръхестествено същество. Най-често представата за сътворението се свързва с фигурата на бог творец.

     МИТОВЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БОГОВЕТЕ, ХОРАТА И ПРЕДМЕТИТЕ

     В тясна връзка с митовете за произхода на света са тези за произхода на боговете и на човека, както и разказите за появата или създаването на различните предмети и явления. В тези митове отново основните способи на сътворението са разделянето на по-рано слети елементи и преобразуването. В някои митове създаването на човека се описва като отделяне на хората, които първоначално били сраснали, един от друг. В други човекът бива направен от кости на животни, от орехи, от парче дърво или от прах.
     Редом с общата представа за сътворението, която обяснява произхода на всичко в света – от всемира, през боговете и хората, та чак до предметите, съществува и идеята, че освен да бъдат направени, нещата могат да бъдат откраднати. Такъв е митът за открадването на огъня от боговете. За разлика от направените неща, които са разумни и добри, откраднатите носят в себе си не само полза, но и заплаха. Така огънят се приема както като благо, което помага на човека, така и като стихия, която може да разруши живота му.